Превенцията и адаптацията са двата стълба в борбата с климатичните промени. Това заяви Борислав Сандов, бивш заместник министър-председател за климатичните политики и експерт в сферата на екологията в правителството на Кирил Петков на пресконференция в Националния пресклуб на БТА на "Коалиция за климата" за необходимостта от отговорни и решителни политики спрямо екстремния климат.
Европейската комисия (ЕК) е изчислила, че 1 евро, вложено в мерки за климатична адаптация, спестява 14 евро за погасяване на щетите след това, когато парите за адаптация са вложени на време, посочи Сандов и препоръча страната ни да бъде много по-активна по отношение на мерките за адаптация към климатичните промени. България, по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по оперативните програми, най-вероятно няма да може да се възползва от ресурс от около 5 млрд. евро. Не само ще имаме пропуснати ползи, но и доста сериозни щети, които все по-трудно ще успяваме да удовлетворим, заяви Сандов.
Той цитира данни на Европейската комисия, според които Европа се затопля два пъти по-бързо спрямо останалата част на света. Страната ни като част от Югоизточна Европа, е сред най-уязвимите места на Стария континент, предупреди експертът. Той добави, че големите пожари и наводнения все още ни заобикалят, но те предстоят и у нас, защото нямаме климатична граница, която да ни предпази. В България екстремните прояви на климата ще стават все по-чести, предупреди Борислав Сандов.
Той изрази съжаление, че България все още не разполага със специализирана техника за гасене на пожари от въздуха, както и със съответното звено за това. Той каза, че страната ни няма желание да се възползва от възможностите за финансиране по европейски програми за закупуване на техника за борба с пожарите. Ако не предприемем действия, свързани с адаптацията към климатичните промени, ще натрупаме загуби, които няма да можем да компенсираме, отбеляза Сандов.
Магдалена Малеева, учредител на "Горичка", цитира проучване на Европейската инвестиционна банка, според което 79 % от българите мислят, че климатичната криза е сериозен проблем. От тях 50 % казват, че са били засегнати от климатичните промени и само 6 % са скептици. Данните показват, че българите все пак осъзнават и разбират проблемите, свързани с промените в климата, посочи Малеева. Според нея климатичната криза не е само екологична, а и здравна, икономическа, демографска, проблемът е всеобхватен.
Тодор Тодоров от сдружение "За земята" обърна внимание, че за десет години Националният експертен съвет по изменението на климата, за десет години е свикван едва четири пъти, което е показателно за отношението на държавата по темата. От 2008 г. не трябва да се говори за борба с промените в климата, а за адаптация и смекчаване, защото борбата срещу природата не би активирала много хора, коментира Тодоров, предава БТА. Според него има пълен провал на климатичните политики, които бяха представени като нещо, характерно само за богатите държави. Всеки път, когато имаше наводнения или горски пожари, местните власти се оправдаваха с климатичните промени. През цялото останало време, когато е време за превантивни мерки, такива не бяха взети, изтъкна специалистът. Политиците трябва да започнат да обръщат внимание на политиките за климата, защото те са политики за хората, заяви Тодор Тодоров.
От "Коалиция за климата" настояха за решителни политики за адаптация и овладяване на глобалното затопляне, основани на независими научни сведения. Представителите на коалицията са мнение, че е на лице пълен провал на държавно ниво по отношение на климатичните политики и отчетоха, че липсва визия по темата, хоризонтът е само до следващите избори, поради което темата остава игнорирана, а последиците - все по-трудни за преодоляване.