След рекордните горещини през 2023 г., 2024 г. започва зле - никога досега януари не е бил толкова топъл и за първи път, в продължение на 12 последователни месеца, планетата е преминала прага на затопляне от 1,5 градуса Целзий в сравнение с прединдустриалните времена, съобщават АФП и Ройтерс.
Между февруари 2023 г. и януари 2024 г. глобалната средна повърхностна температура на въздуха е била с 1,52 градуса Целзий по-висока, отколкото в периода 1850-1900 г., според данни на европейската обсерватория "Коперник".
"Това не означава, че сме преминали границата от 1,5 градуса Целзий, определена в Париж през 2015 г., за да се опитаме да спрем глобалното затопляне и неговите последици", казва Ричард Бетс, директор на отдела за изследване на климатичните въздействия в британската Националната метеорологична служба.
За да се случи това, тази граница трябва да бъде превишавана стабилно няколко десетилетия.
"Въпреки всичко, това е още едно напомняне за дълбоките промени, които вече сме направили в глобалния климат и към които сега трябва да се приспособим", допълва той.
"Това е сериозно предупреждение за спешната необходимост от предприемане на действия за ограничаване на изменението на климата", казва Брайън Хоскинс от института "Грантъм" към лондонския Импириъл колидж.
"Това е много важен и катастрофален сигнал, предупреждение към човечеството, че се приближава до прага от 1,5 градуса Целзий по-бързо от очакваното", посочва пред АФП Йохан Рокстрьом от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата.
"Надхвърлянето на средногодишното затопляне от 1,5 градуса Целзий е значително. Това е още една стъпка в грешната посока. Но ние знаем какво трябва да направим", казва професор Лиз Бентли, главен изпълнителен директор на Кралското метеорологично дружество.
Ограничаването на дългосрочното затопляне до 1,5 градуса Целзий над прединдустриалните нива - преди хората да започнат да изгарят големи количества изкопаеми горива, се превърна в ключов символ на международните усилия за справяне с изменението на климата.
Настоящият климат вече се е затоплил с около 1,2 градуса Целзий в сравнение с периода 1850-1900 г. При сегашните темпове Междуправителствената експертна група за климатичните промени (IPCC) прогнозира, че има 50 процента вероятност прагът от 1,5 градуса Целзий бъде достигнат средно до 2030-2035 г.
След рекордната 2023 г., със средна температура от 13,14 градуса Целзий, първият месец на 2024 г. е най-горещият януари, регистриран от началото на измерванията.
Това е с 0,12 градуса Целзий повече от предишния рекорд, поставен през януари 2020 г., и с 0,70 градуса Целзий повече от обичайните стойности за периода 1991-2020 г. В сравнение с прединдустриалните времена, първият месец от 2024 г. е бил по-топъл с 1,660 градуса Целзий.
Януари е осмият пореден месец, за който е счупен месечният топлинен рекорд, отбелязват от "Коперник".
Месецът беше белязан от гореща вълна в Южна Америка, която доведе до рекордни температури и опустошителни пожари в Колумбия и Чили, с десетки жертви в района на Валпараисо.
Въпреки някои студени епизоди и понякога обилни валежи в някои части на земното кълбо, изключително меки температури бяха регистрирани и в Испания и Южна Франция, както и в някои части на САЩ, Канада, Африка, Близкия изток и Централна Азия.
Повърхността на океаните също се затопля прекомерно, като през януари е отбелязан нов рекорд от 20,97 градуса Целзий средна температура.
Тази стойност е втората най-топла за всички месеци взети заедно и с по-малко от 0,01 градуса Целзий от предишния рекорд, поставен през август 2023 г. (20,98 градуса Целзий).
Това затопляне продължи и след 31 януари, като достигна нови абсолютни рекорди и надмина най-високите стойности от 23 и 24 август 2023 г., посочват от "Коперник". Това се случва в момент, когато климатичното явление Ел Ниньо се забавя в екваториалната част на Тихия океан, което обикновено би трябвало да допринесе за известно понижаване на температурите.
За съжаление 2024 г. започва с още един рекорден месец и бързото намаляване на емисиите на парникови газове е единственият начин да се спре повишаването на глобалните температури, по думите на Саманта Бърджис от обсерваторията "Коперник".
Бърджис отбелязва, че всеки месец от юни насам е бил най-горещият в света в сравнение със съответния месец през предходните години. "Не само, че преживяхме най-топлия януари в историята, но и имахме 12-месечен период с над 1,5 градуса Целзий над прединдустриалния референтен период", допълва тя.
В средата на януари Световната метеорологична организация (СМО) и американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата (NOAA) вече предупредиха, че 2024 г. може да счупи топлинния рекорд, поставен миналата година.
Според NOAA има шанс едно към три 2024 г. да бъде по-топла от 2023 г. и 99 процента вероятност тя да се нареди сред петте най-топли години в историята на статистиката.
Въпреки това, според Рокстрьом, съществува и вероятност в края на това "трето супер явление Ел Ниньо", подсилено от човешката дейност, температурите да спаднат, както се случи през 2016 г. и 1998 г.
Ел Ниньо започна да отслабва миналия месец, като според учените има вероятност от появата на по-хладното явление Ла Ниня по-късно тази година.
В Парижкото споразумение от 2015 г. страните се договориха да се опитат да не допуснат глобалното затопляне да надхвърли 1,5 градуса Целзий, да избегнат отприщването на по-тежки и необратими последици.
Въпреки леките разминавания в посочените стойности, всички основни набори от данни са съгласни, че светът е поел по траектория на затопляне и се намира в най-топлия си период, откакто се правят съвременни измервания, вероятно за много по-дълго време.