Екстремно високите температури може да убият пет пъти повече хора до 2050 г.

Слушай новината

Екстремно високите температури може да убият пет пъти повече хора до 2050 г., отколкото досега, съобщи АФП, позовавайки се на доклад на международни експерти, публикуван във вторник.

При изпълнение на сценария за повишаване на температурите на планетата с 2 градуса по Целзий до края на века (до 2100 г. може да се очаква повишаване с 2,7 градуса по Целзий) годишните нива на смъртност, свързани с климатичните промени, ще нарастват с 370 процента до 2050 г., гласи годишен доклад, публикуван в сп. "Лансет". 

Срещата КОП28, която започва на 30 ноември в Дубай, е първата подобна, в рамките на която ще има ден, посветен на човешкото здраве. Все по-зачестяващите засушавания излагат милиони хора на риск от гладна смърт, а комарите летят на все по-големи разстояния, разпространявайки инфекциозни болести. Това са само част от опасностите пред човешкото здраве, очертани в доклада, предаде БТА.

Въпреки призивите за действие в световен план, въглеродните емисии достигнаха нов връх през миналата година, се казва в доклада. Правителствата, предприятията и банките все още масово инвестират в изкопаеми горива. 

Хората с белодробни заболявания и децата са сред най-застрашените от глобалното затопляне

През 2022 г. хората на планетата са били изложени на потенциално смъртоносни температури средно 86 дни. Броят на хората над 65-годишна възраст, починали заради горещините, е нараснал с 85 процента между периода 1991-2000 г. и 2013-2022 г. Според доклада, публикуван в "Лансет", 2023 г. е най-топлата, регистрирана някога в историята на човечеството. Европейската обсерватория за климата и здравето обяви, че миналият месец е най-топлият октомври, регистриран някога. Наблюдаваните сега ефекти са симптом на много опасно бъдеще, каза пред журналисти Марина Романело, изпълнителен директор по съставянето на доклада. При сценарий от повишаване на температурите с 2 градуса до 2100 г. отпечатъкът върху човешкото здраве ще бъде свръхсмъртност. Около 520 млн. души ще бъдат в състояние на хранителна несигурност от средно до тежко ниво до средата на века. Инфекциозните болести, разпространявани от комарите, ще продължат да настъпват в нови региони. Равнището  на разпространеност на денга ще нарасне с 36 процента. Жителите на повече от една четвърт от градовете, изследвани от авторите на доклада, ще имат системни здравни проблеми. 

Сблъскваме се с криза след криза, каза пред авторите на доклада Джорджиана Гордън-Страчан, в чиято родна страна Ямайка има епидемия от денга. Жителите на най-бедните държави често са най-малко отговорни за газовите емисии и парниковия ефект, но те плащат цената със здравето си. Тези държави имат малък финансов и технически капацитет да се адаптират към смъртоносните температури, към повишаването на нивото на морската вода и към засушаванията.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш не спира да алармира за опасността от климатичните промени. Коментирайки доклада, той каза, че "човечеството се сблъсква с непоносимо бъдеще". "Ние вече виждаме здравната катастрофа и животът на милиарди хора по целия свят, поставен под риск заради рекордните горещини, опустошителната суша, която унищожава реколтата, нарастващ глад, взрив на инфекциозните болести, смъртоносни бури и наводнения", се казва в съобщение на ООН. 

Дан Мичъл, експерт по климатични кризи от университета в Бристол, каза пред "Сайънс медиа сентър", че здравните последствия са вече катастрофални, но те не са убедили правителствата да редуцират в достатъчна степен въглеродните емисии с цел спазване на Парижкото споразумение за задържане на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха. 

Според Марина Романело без реален напредък в действията срещу климатичните промени и емисиите обсъжданията на рисковете за човешкото здраве в рамките на преговорите са само празни думи. 

Последвайте канала на