Европейската сонда "Солар орбитър" наблюдава отблизо "коронален дъжд" - явление, което обяснява температурите над милион градуса на Слънцето, съобщи АФП.
Това наблюдение "е огромна крачка напред в областта на слънчевата физика", казва астрономът Патрик Антолин от Университета на Нортъмбрия, цитиран в съобщение за пресата. "Защото то ни предоставя важни сведения за основните загадки на Слънцето", и по-специално за начина, по който се нагрява неговата корона.
Тази температура "представлява проблем за нас", обясни пред АФП астрономът Фредерик Ошер от Института по космическа астрофизика, който е съавтор на изследването, ръководено от Патрик Антолин. Резултатите от него ще бъдат публикувани в сп. "Астрономия и астрофизика".
Вътрешната температура на Слънцето, която в ядрото му достига 15 милиона градуса, спада до около 5000 градуса на повърхността на звездата - фотосферата. Странното е, че тя се повишава до около един милион градуса над тази граница в короната, която е най-външният слой на атмосферата на Слънцето, съставен от плазма - силно йонизиран газ.
"Ако приемем, че повърхността на Слънцето е радиатор, температурата би трябвало да става по-ниска с отдалечаването, а не по-гореща", обяснява Фредирик Ошер.
Обяснението за това затопляне се крие в безпрецедентното наблюдение на коронални дъждове.
Физиците вече бяха запознати с това явление на кондензация на плазмата в короната, която на места се охлажда и затова капки плазма падат към повърхността на Слънцето като дъжд.
Именно ефекта на този дъжд наблюдава "Солар орбитър". Прецизните инструменти на апарата разкриха клъстери от плазма с ширина над 200 км, които падат "като "лек дъжд", докато преди това се смяташе, че явлението наподобява "порой", обяснява Ошер.
С помощта на гравитацията тези капки падат с феноменална скорост, надхвърляща 200 000 км/ч, следвайки короналните контури - линиите на магнитното поле, които структурират цялата слънчева атмосфера.
"Солар орбитър" разкрива, че короналните дъждовни капки се компресират и нагряват в свръхлеката атмосфера на короната, преди да се сблъскат с повърхността на Слънцето, подобно на падащите звезди. От сблъсъка материя и ударни вълни изхвърчат нагоре, нагрявайки плазмата в короната.
Според астронома Фредерик Ошер "това изглежда потвърждава, че нагряването не става в короната", а по-ниско, на повърхността на Слънцето, допълва БТА.