Учени от Редингския университет във Великобритания изследват турбуленцията в чистия въздух, която е по-трудно да бъде избегната от пилотите, предаде Би Би Си. Те установяват, че силната турбулентност се е увеличила с 55% между 1979 г. и 2020 г., по маршрута през Северния Атлантик.
Обясняват ръста с промените в скоростта на вятъра на големи височини, дължащи се на по-топлия въздух, причинен от въглеродните емисии.
"В продължение на десетилетие изследванията показваха, че изменението на климата ще доведе до увеличаване на турбулентността в чистия въздух в бъдеще. Сега разполагаме с доказателства, които сочат, че това увеличение вече е започнало", заяви професор Пол Уилямс, атмосферен учен от университета в Рединг, цитиран от Нова телевизия.
Най-голямо увеличение е регистрирано по маршрутите в САЩ и Северния Атлантик. В Европа, Близкия изток и южната част на Атлантическия океан също се наблюдава значително увеличение на турбулентността.
Проф. Уилямс обясни, че повишената турбулентност се дължи на разликите в скоростта на вятъра: в силната ветрова система, която духа от запад на изток и е на около 5 до 7 мили над земната повърхност. Тя съществува главно поради разликата в температурата между световния екватор и полюсите.
Радар може да засече турбуленцията при бури, но турбуленцията в чист въздух е почти невидима и трудно откриваема.
Турбулентните полети не само са неудобни, но могат да причинят и наранявания на пътниците. Силните турбуленции са много редки, но тези в чист въздух могат да се появят внезапно, когато пътниците не са закопчани с колани.
"Никой не трябва да спира да лети, защото се страхува от турбуленция, но е разумно да държите колана си постоянно закопчан. Това е почти сигурна гаранция, че ще бъдете в безопасност дори и при най-тежката турбуленция”, съветва проф. Уилямс.
В САЩ авиационната индустрия губи годишно между 150 и 500 млн. долара заради последиците от турбуленцията, включително износването на самолетите. Има и екологични разходи, тъй като пилотите изгарят повече гориво, за да я избегнат.