Росен Райчев е директор на дирекция "Контрол по опазване на горските територии и ловно стопанство" и ръководител проект Земите и горите на орела”
- Какви възможности предоставя програма Life на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и какви проекти до сега сте реализирали?
Програма Life на Европейската комисия дава възможности ИАГ, в партньорство с други заинтересовани ведомства и неправителствени организации, да извършват дейности, които са от полза за биоразнообразието и за всички заинтересовани общности, които ги касае защитата на видовете, които обитават нашата страна.
- Каква е целта на проекта, който изпълнявате?
Изпълнителна агенция по горите, съвместно с Българско дружество за защита на птиците и двете източни предприятия – Североизточно и Югоизточно държавно предприятие, изпълняват по програма Life, проект за опазване на малкия креслив орел. На база на този проект през периода, през който се изпълнява, всички тези заинтересовани страни значително увеличиха познанията за вида, за неговото разпространение, хранителни навици. Това съвкупно допринася за опазването на вида и за неговото устойчиво наличие на територията на нашата страна.
По какви други проекти предвиждате да кандидатствате и работите?
Освен за малкия креслив орел, ИАГ е подготвила и проекти за глухара, който също обитава нашата страна, това е най-южната част на популацията му. Разбира се, и за едрите хищници с WWF Bulgaria предвиждаме да кандидатстваме за тяхното опазване в консорциум с други страни. Мечките и рисовете, които някога ги е имало на територията на страната.
Предвиждате да кандидатствате конкретно за този вид? Доста често ставаме свидетели, че има доста голямо развитие на популацията на мечката.
Нашите наблюдения и таксациите, които правим, са, че популацията се увеличава значително в последните години. Именно това са нещата – да можем да управляваме техните местообитания и по този начин да се намали конфликтът между хората и дивите животни.
Предвиждате да бъдат изградени места, на които те да бъдат отглеждани?
Това ще е процес на анализ и натрупване на познания и опит, но идеята е да се създадат и подпомогнат процесите за създаване на достатъчна хранителна база по естествен начин в нейните райони, които обитава.
Колко време отнема такава програма, за да започне да се работи на терен?
Обикновено винаги подготвителният етап е в продължение от половин до една година. Трябва да се съберат подходящи партньори, да се идентифицират потребностите, да се изработи проектът и да се кандидатства, след което проектът да се изпълни в рамките на заложения срок – от 3 до 5 години. По проекта за малкия креслив орел на база програмата бяха заложени и монтирани 10 уреда за проследяване на движението на малките кресливи орли. На база на това успяхме да съберем доста информация за пътя на миграцията, кога идват, поведението. Бяха монтирани фото капани за наблюдаване на гнездата, да се види какъв е хранителният им режим, навиците им. Беше направено пълно проучване на хранителната им база, на техните местообитания. На база на всички тези познания и на събраните места, на които са установени гнезда на малкия креслив орел, сега ние имаме възможност да предприемем конкретни действия, и такива са планирани в проекта и се изпълняват, за подобряване на местообитанията му. В момента се възстановяват полезащитни пояси, определя се т.нар. „ивица Ekoton“, която е много важна за хранителната му база. Провеждат се срещи със заинтересованите страни: с ловците, с местните земеделски производители, на които им се разясняват възможностите, които трябва да изпълняват, за да не влизат в конфликт с вида и да не застрашават неговото съществуване. По този начин изпълнението на проекта в значителна степен ще гарантира дългосрочното опазване на вида, който гнезди в България, както и на местообитанията, и ще създаде условия за бъдещо устойчиво развити на популацията. Не само българската, която се размножава тук, но и на европейската, която използва страната ни по време на пътя на миграцията на вида към Южна Африка. От изследванията, които направихме през действието на проекта, се установиха значителен брой гнезда, над 150 и в Североизточна, и в Югоизточна България. Благодарения на действията, популацията ще бъде запазена и увеличена. Освен действията по набиране на знания, имаме и директни консервационни дейности, свързани с повишаване на капацитета на нашите горски инспектори: извършване на съвместни проверки, наблюдения в местата, в които видът е установен, периодични проверки. Осъществяваме контрол за избягване на заплахите. Моят апел е хората да обръщат повече внимание на природата около себе си, на всички видове, които съпътстват нашия живот, вид и бит и да бъдат по-отговорни към всичко, което ни заобикаля: нашата богата околна и природна среда.
Проект BG16M1OP002-3.006-0001-C04 “Знания за Натура 2000“ се изпълнява с финансовата подкрепа на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“. Бенефициент по него е Дирекция „Национална служба за защита на природата“ в МОСВ.