Икономическият и социален съвет прие становище „Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“. Докладчици по него бяха президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев. КНСБ бе домакин на пленарната сесия, а специален гост бе българският еврокомисар Мария Габриел, съобщиха от пресцентъра на синдиката.
Тя се включи в дискусия за предизвикателствата и решенията, които България и Европейският съюз могат да предложат за осъществяване на амбициозните цели на Зеления пакт. Пламен Димитров подчерта, че България споделя дългосрочните цели, заложени в Зелената сделка, тъй като процесът няма алтернатива. „Ние от синдикатите казваме, че няма работни места на мъртва планета“, обясни Димитров и напомни, че по инициатива на КНСБ бе създаден консултативен съвет, чието първо заседание предстои утре.
Димитров очерта ключовите червени линии, които страната ни не може да прекрачи заради негативното отражение върху икономиката и социалната сфера – заложената междинна цел за намаляване на емисиите с 50-55% до 2030 г., пренасочването в общ фонд на средствата от националните постъпления от продажби на емисии. Необходимо е и да се предвиди защитен механизъм за производствата, които може да бъдат засегнати заради неспазването на екологични изисквания от конкуренти в съседни страни, които не членуват в ЕС и не попадат в обхвата на зелената сделка.
Димитров подчерта, че преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е по-плавен, както и икономически и социално справедлив.
Еврокомисар Мария Габриел изложи позиции на Европейската комисия, които са насочени към постигане на целите на Зеления пакт, като подчерта, че той е един от основните приоритети на Европейската комисия заедно с дигитализацията и целите на Европа за хората. Тя акцентира върху възможностите, които пактът открива пред държавите и подчерта, че всяка една от тях, включително и България, трябва да консолидира своя ясна позиция и в процеса на продължаващите преговори да я отстоява с аргументи. Според нея принципът, който е водещ за Европейската комисия е, че политическата амбиция не трябва да е за сметка на социалната справедливост.
В своето изложение пред пленарната сесия на ИСС Мария Габриел открои няколко основни възможности, които се откриват както пред България, така и пред другите държави членки. Еврокомисарят подчерта, че все още е незадоволително участието на държавите членки от Централна и Източна Европа, включително и на страната ни, в европейски програми като „Хоризонт Европа“, във Водородния алианс, където има възможности за присъединяване към съществуващи консорциуми и за придобиване на ноу-хау, в университетския европейски алианс, в Европейския иновативен съвет и др. инициативи на ЕК. Мария Габриел насърчи участието на бизнеса в европейски проекти. Тя подчерта също така, че Зеленият пакт не би могъл да се осъществи без реализацията на младите хора чрез много по-високи цифрови и индустриални умения и открои връзката на Зелената сделка с дигиталната трансформация и социалната справедливост. Еврокомисарят увери пленарната сесия, че финансовите механизми, предложение от ЕК, които предстои да бъдат приети в Многогодишната финансова рамка на ЕС 2021 – 2027 г., ще осигурят постигането на целите на Зеления пакт.
Българският Икономически и социален съвет е една от първите институции, която излиза с официална позиция за Зеления пакт на ЕС и влиянието му за България. Председателят му професор Дулевски подчерта, че ИСС отделя специално внимание на Зеления пакт, който ще определи развитието на България и Европа за 30 г. напред.