Мария Габриел разкри какви са поуките за науката и иновациите от кризата с COVID-19

Българският еврокомисар Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова проведе втора видеоконференция с министрите отговорни за научните изследвания на държавите членки.

В сегашния етап на постепенно излизане от кризата, предизвикана от COVID-19, и предприемане на действия към устойчиво възстановяване, във фокуса на дискусията бяха извлечените поуки в областта на научните изследвания и стъпките към изграждане на силно научноизследователско пространство с ползи за европейските граждани, съобщиха от пресцентъра на Представителството на ЕК в България.

Мария Габриел: Науката, иновациите и образованието са ключови в предложението ни за нов многогодишен бюджет на ЕС

В своето обръщение към министрите българският еврокомисар благодари за извършената съвместна работа в обединяване на усилията за изпълнение на плана за действие ERAvsCorona, приет на срещата от 7 април. Комисар Габриел наблегна на основните три поуки, извлечени от кризата. Те са свързани с координация на действията за намиране на ефективни решения в областта на диагностиката, лечението и ваксините срещу коронавируса, гъвкавостта в програмите за научни изследвания и иновации за бърз отговор при кризи, както и рамковите условия за осигуряване на интердисциплинарен подход.

Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова сподели, че като част от световния маратон за реагиране на коронавируса, ЕК пое ангажимент в размер на 1 милиард евро по програма „Хоризонт 2020“. „По-голямата част от това финансиране е мобилизирано и проектите в изпълнение вече дават резултати, които са достъпни за всички”, заяви българският еврокомисар. Комисар Габриел информира министрите за представените на 27 май нова многогодишна финансова рамка с механизъм за възстановяване „NextGenerationEU“ в общ размер 1,85 трилиона евро. Те ще подпомогнат дълготрайното и устойчиво възстановяване на Европа. Следващата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа” (94.4 милиарда евро) е допълнително засилена с 13.5 милиарда евро чрез инструмента „NextGenerationEU“.

„Ще използваме средствата за финансиране на жизненоважни научни изследвания в областта на здравеопазването, екологичния преход и цифровизацията. Убедена съм, че научните изследвания и технологичното развитие са ключови за гарантиране на бъдещите работни места. Разгръщането на пълния потенциал на новите технологии, като например изкуствения интелект, при зачитане на европейските ценности и основните права, е европейският подход за устойчиво и справедливо общество”, коментира комисар Габриел.

Акцент на дискусията с министрите беше изграждането на ефективно европейско пространство за научни изследвания. Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова информира за мерките предвидени в съобщението на ЕК относно бъдещето на европейското  научноизследователско пространство, което предстои да бъде публикувано през месец юли. Те ще се базират на три основни направления - насоченост, приобщаване и свързаност.

Насочеността се изразява във фокусиране на публичните и частни инвестиции и иновационните екосистеми върху обещаващи области на въздействие при ефективен микс на политики. Приобщаването е свързано със създаването на отлични постижения в науката, което трябва да бъде допълнено с мерки за приобщаване на европейските граждани към резултатите от тях. Свързаността е ключова за изграждане на единен пазар на знания за гарантиране на ефективно и достъпно за всички разпространение на знания и научни резултати.

Мария Габриел: До края на май очакваме първите предложения за действия в рамките на петте мисии в "Хоризонт Европа"

Комисар Габриел обърна внимание, че въз основа на тези направления ще продължи работата за изграждане на интегрирано и приобщаващо европейско пространство за научни изследвания. То трябва да гарантира по-тясно и по-ефективно сътрудничество между държавите-членки и хармонизиране на политиките за научни изследвания и иновации.

„Обновеното европейско научноизследователско пространство трябва да намали разделението по отношение на европейските изследвания и иновации, така че всички граждани да имат достъп до резултатите и ползите, които науката може да им предостави. Водещите ни принципи са въздействието и добавената стойност за обществото”, заяви българският еврокомисар.

Работата по укрепване на европейското научноизследователско пространство и свързването му с европейско пространство на образованието ще продължи по време на предстоящото Германско председателство на Съвета на ЕС.

Последвайте канала на