Тайните служби, както предполага и името им, работят тайно. Събират информация, която подпомага националната сигурност или която има за цел да помогне на дадено правителство при вземането на важни политически решения. Отдавна се знае също, че съюзниците също се наблюдават - американската Агенция за национална сигурност (АНС) години наред следеше телефона на германската канцлерка Ангела Меркел. Това е нещо, което американците сигурно биха предпочели да не беше ставало публично достояние.
При други ситуации обаче тайните служби споделят информация. Например на 23 февруари 2022 г. САЩ са информирали Германия и другите си европейски партньори, че Русия ще нахлуе в Украйна следващата нощ. Покрай нападението край Москва от миналата седмица се случи нещо доста необичайно - информация беше споделена с държава, която определено не е съюзническа.
Каква информация споделят САЩ с Русия?
На 7 март американското посолство в Москва предупреди сънародниците си, че "екстремисти имат планове да атакуват големи струпвания на хора в Москва, включително концерти". Ислямистите извършиха нападението си 15 дни по-късно, пише dir.bg.
Няколко часа след първите повиквания към спешните телефони в Москва, говорителката на Съвета за национална сигурност в САЩ Адриен Уотсън припомни предупреждението от 7 март. "Американското правителство предаде тази информация на руските власти, каквато е практиката ни отдавна", каза тях. Допълнителни данни за източниците на информацията не са публично достояние.
Според изследователя на тероризма в Кралския колеж в Лондон Петер Нойман руските власти не са приели предупреждението достатъчно сериозно. "Това е очевидно от факта, че Путин се изправи преди няколко дни и публично отхвърли предупреждението като пропаганда. Нарече го психологическа война", обяснява Нойман в интервю за германското обществено радио "Дойчландфунк".
Колко необичайно е да се споделя информация по време на война?
Въпреки че САЩ не участват пряко във войната в Украйна, Вашингтон приема Русия за заплаха за националната сигурност. Освен това руският президент редовно директно заплашва Вашингтон. "Американците навярно са направили предупреждението публично, защото вече не работят пряко с руските тайни служби", предполага експертът по сигурността Михаел Гьоченберг пред АРД.
"В общи линии държавите винаги се предупреждават, когато научат за планиран терористичен акт. Случвало се е и преди в сътрудничество с руските служби. Но сега това сътрудничество вероятно е замразено заради войната в Украйна", казва експертът.
Колко близко си сътрудничат службите, когато става дума за тероризъм
Терористични организации като "Ислямска държава - Хорасан" не се спират пред национални граници, както доказват последните им нападения в Русия, Иран и Афганистан. Затова и е важно различните държави да работят заедно за опазване на сигурността.
Според Гьоченберг тази практика работи успешно. "Особено сред западните тайни служби информацията се споделя в цялост, предават се съвети, които после съответните разследващи органи разглеждат. Често се оказва, че информацията не води до нищо, но съществува и възможността нещо да бъде открито".
Директивата на американските тайни служби, известна като "дългът да предупредим", съществува от 1947 г., а през 1981 г. президентът Рейгън я затвърждава и с указ. Според Михаел Гьоченберг тя е добила повече тежест в последните години. "Трябва да е ясно, че 11 септември 2001 г. изигра огромна роля", обяснява той. "Говореше се, че ако не искаме това да се случва отново, информацията трябва да се споделя. Така е и до днес", казва той.
"Въпрос на късмет"
Според Гьоченберг германските власти са свършили добра работа във връзка с "Ислямска държава - Хорасан" в последните години. "За изминалите две години неколкократно се е налагало да се справят със ситуации, в които са намесени поддръжници на "Ислямска държава - Хорасан", които са планирали атентати. Те бяха осуетени в ранна фаза".
Изследователят Нойман посочва, че според Европол броят на опитите за атентати се е повишил рязко след 7 октомври, когато Хамас атакува Израел. "За радост нищо не се е случило, но нападенията ще стават по-чести". А понякога е "въпрос на късмет", че нищо не се случва.