Илон Мъск може би държи ключа към спасителната мисия на подводницата "Титан", тъй като комуникацията е била изгубена. OceanGate Expeditions използва системата Starlink за комуникация, докато е в океана, но в понеделник сигналът е бил изгубен.
На 1 юни компанията написа в Twitter: "Въпреки че се намираме в средата на Северния Атлантически океан, имаме интернет връзката, от която се нуждаем, за да направим успешно нашите операции по гмуркането на #Титаник - благодарим ви @Starlink!"
Подводницата "Титан" е проектирана така, че автоматично да излиза на повърхността, ако изпадне в беда, и поддържа връзка с надводния кораб чрез интернет връзка, захранвана от системата Starlink на Илон Мъск.
Starlink е система от околоземни спътници на Илон Мъск, предназначени да осигури глобално интернет покритие.
В средата на Атлантическия океан все още се провежда мащабна издирвателно-спасителна операция, след като туристическата подводница изчезна по време на гмуркане до останките на "Титаник" в неделя.
Според бреговата охрана плавателният съд се е потопил в неделя сутринта, а поддържащият го кораб, канадският изследователски ледоразбивач Polar Prince, е загубил контакт с него около час и 45 минути по-късно.
Бреговата охрана съобщи, че на борда е имало един пилот и четирима "специалисти по мисията". "Специалистите по мисиите" са хора, които плащат, за да участват в експедициите на OceanGate. Те се редуват да работят със сонарното оборудване и да изпълняват други задачи в подводницата за петима души.
Първоначалната група от туристи през 2021 г. плати по 100 000-150 000 долара на човек, за да се отправи на това пътешествие. Уебсайтът на OceanGate описва "таксата за поддръжка на мисията" за експедицията през 2023 г. като 250 000 долара на човек.
Британският бизнесмен Хамиш Хардинг, който живее в Дубай в Обединените арабски емирства, е един от специалистите на мисията, според Action Aviation, компания, на която Хардинг е председател.
Алистър Грейг, професор по морско инженерство в Университетския колеж в Лондон, заяви, че подводните апарати обикновено имат падаща тежест, която е "маса, която могат да освободят в случай на авария, за да ги издигнат на повърхността, използвайки плаваемостта".
"Ако е имало прекъсване на електрозахранването и/или на комуникацията, това може да се е случило и подводницата да се е поклащала на повърхността в очакване да бъде намерена", каза Грейг.
Друг сценарий е теч в корпуса под налягане, като в този случай прогнозата не е добра, пише Vesti.bg.
"Ако подводницата е слязла на морското дъно и не може да се върне обратно със собствена сила, възможностите са много ограничени. Въпреки че подводницата може да е все още непокътната, ако е извън континенталния шелф, има много малко плавателни съдове, които могат да стигнат толкова дълбоко, и със сигурност не и водолази", обяснява Грейг.
Дори и да могат да стигнат толкова дълбоко, той се съмнява, че ще могат да се прикрепят към люка на подводницата на OceanGate.