С назначаването на Джон Кери на поста специален представител по въпросите на климата, следващият американски президент Джо Байдън залага на обигран в мултилатерализма дипломат, познат на много световни лидери, за да се посвети на предвиденото завръщане на САЩ в Парижкото споразумение, съобщава БТА, позовавайки се на АФП.
Именно Джон Кери подписа от името на САЩ споразумението за климата, договорено през декември 2015 г., като ръководител на дипломацията на Барак Обама. Едно от споразуменията, заедно с това за иранската ядрена програма, които той лично договори и които после Доналд Тръмп скъса. Джо Байдън обеща, че още в първия ден на своя мандат, на 20 януари 2021 г. ще се върне към споразумението за климата. "Връщам се в правителството, за да поставя Америка на правия път, изправена пред най-голямото предизвикателство на това поколение и на тези след него", написа Джон Кери в Туитър и обеща "да се отнася с кризата с климата като с неотложна заплаха за националната сигурност, каквато тя е".
76-годишният Кери, две години по-млад от Байдън, е от фигурите с най-голяма тежест сред политиците тежка категория на Демократическата партия. Освен че е бил държавен секретар и неуспешен кандидат за Белия дом през 2004 г., в продължение на 28 години той е сенатор, специализирал се в международните отношения. Напуска Държавния департамент, когато Доналд Тръмп поема властта, през януари 2017 г. И оттогава климатът се превръща в една от предпочитаните му теми.
Преди една година, за мобилизация срещу кризата с климата, той създаде коалиция на известни личности, наречена "World War Zero" ("Уърлд уор зироу"/ "Нулевата световна война"). Дипломатът използва списъка с контактите си: Леонардо ди Каприо, Ема Уотсън, Арнолд Шварценегер се присъединиха към инициативата. "Нито една държава не си върши работата" по отношение на климатичните промени, каза той по онова време. "Трябва да се отнасяме към това като към война". Всяка година бездействие срещу климатичните промени по време на президентството на Тръмп направи тази война още по-трудна за спечелване. Емисиите на парникови газове в Америка намаляват естествено, с развитието на възобновяемата енергия, а тази година с тласък от пандемията, но не достатъчно бързо за постигане на целта, заявена от Джо Байдън: въглеродна неутралност до 2050 г.
При подписване на Парижкото споразумение, представата за въглеродно неутрален свят 35 години по-късно, свят, в който остатъчните въглеродни емисии ще бъдат напълно компенсирани от проекти за усвояване на въглерода, изглеждаше толкова радикална, че не беше включена изрично в текста. Но за пет години много държави и Европейският съюз се обединиха за постигане на целта 2050 г. През септември Китай обяви за цел 2060 г., не без да разкритикува непостоянството на САЩ, втори по големина световен замърсител с CO2.
Задача на пътната карта на Джон Кери ще е да възстанови доверието на партньорите на САЩ и да докаже, че структурата на Парижкото споразумение, отслабено от Доналд Тръмп, е правилната. Това споразумение не налага мерки на подписалите го държави: изисква от тях сами да определят целите си по отношение на климата, да ги зачитат и евентуално да ги подобрят. Тази формула с малко ограничения е както силата, така и слабостта на текста, и зависи от добрата воля на заинтересуваните страни.
Джон Кери е свикнал с опасни дипломатически мисии: освен климата и Иран, той беше договорил с Русия споразумение за химическите оръжия в Сирия. През 2011 г. Барак Обама спешно го изпрати в Исламабад, за да се опита да успокои пакистанския съюзник, вбесен, че не е бил информиран за операцията срещу Осама бин Ладен.
Строен, с гъста прошарена коса, франкофон, той харесва преди всичко лични контакти, сърдечни ръкостискания и потупвания по гърба на събеседниците му и да бъде на срещи при закрити врата, за да скрепи компромиси, които са солта на международната дипломация. Няма много време. Америка на Джо Байдън ще трябва да представи пред света новия си план за климата от 2021 г. нататък, като има предвид конференцията на ООН COP26 през ноември в Глазгоу.