Украинските сили нанесоха в нощта срещу 20 октомври удари с дронове срещу авиобаза "Липецк-2" близо до град Липецк и руското държавно отбранително предприятие "Свердлов" в Дзержинск, Нижегородска област. Украинският генерален щаб съобщи, че ударите са били нанесени от сили на Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Главно управление на военното разузнаване (ГУР) и Силите за специални операции (ССО). Предизвикани бяха пожар и вторични експлозии.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Губернаторът на област Липецк Игор Артамонов заяви, че руските сили са прихванали дронове над град Липецк и област и че разбилият се дрон е причинил пожар в неопределен район.
Заводът произвежда химикали за артилерийски боеприпаси и съхранява и произвежда бомби, Според източници от украинското разузнаване, това е един от най-големите заводи за експлозиви в Русия.
САЩ наложиха санкции на завода "Свердлов" през юли 2023 г. заради подкрепата му за войната в Украйна. Губернаторът на област Нижни Новгород Глеб Никитин заяви, че руските сили са отбили удар на украински дрон срещу индустриалната зона на Дзержинск и че няколко служители на завода са получили леки наранявания.
Молдовските власти все още не са обявили окончателните резултати от президентските избори на 20 октомври и референдума за Европейския съюз (ЕС), но е ясно, че и двата преминаха необходимия праг на избирателна активност, за да бъдат валидни. Настоящият президент на Молдова Мая Санду се бори за преизбиране. Референдумът - ако бъде приет - ще промени конституцията, за да определи членството в ЕС като една от "стратегическите цели" на Молдова.
ISW наскоро оцени, че макар Молдова да напредва по пътя си към европейска интеграция с изборите и референдума на 20 октомври, Кремъл ще продължи усилията си да саботира присъединяването на Молдова към ЕС и да дестабилизира молдовската демокрация през следващото десетилетие.
Молдовските власти съобщиха за няколко опита за изборни нарушения, включително опити на проруски участници. Главният полицейски инспекторат на Молдова съобщи, че властите са регистрирали 113 изборни нарушения в Молдова.
ЦИК на Молдова заяви, че "наблюдатели" от неуточнени проруски молдовски политически партии са поискали достъп до избирателните секции в Русия и Румъния, но властите са отхвърлили исканията им, тъй като не са се регистрирали официално като наблюдатели преди крайния срок.
Министерството на външните работи (МВнР) на Молдова заяви на 20 октомври, че неуточнени лица "изкуствено" са създали големи опашки в двете избирателни секции в Русия като част от опитите за незаконно транспортиране на избиратели до избирателните секции.
Молдовската новинарска агенция IPN съобщи, че неуточнени актьори са дали на молдовските избиратели в избирателната секция в Москва "покани" за ресторант, твърдейки, че молдовското посолство в Русия е организирало събитието - твърдение, което представители на посолството отрекоха.
"Културно-образователният център на Молдова", за който се твърди, че е свързан със санкционирания от САЩ и свързан с Кремъл молдовски опозиционен политик Илан Шор, е предложил на избирателите в Москва карти "молдовски гражданин в Русия", които предлагат безплатни услуги като интернет, медицински, юридически и банкови услуги в Русия.
Молдовските медии съобщават за бомбена заплаха в избирателна секция в Италия, но не уточняват отговорното лице.
Директорът на Службата за разузнаване и сигурност на Молдова Александру Мустята съобщи на 17 октомври, че молдовските власти са установили, че чуждестранни инструктори, свързани с групата "Вагнер", са обучавали група от около 100 млади, проруски настроени молдовци в "партизански лагери" в Сърбия и Босна и Херцеговина.
Повече от 300 молдовци са научили за тактиките на протеста на тренировъчен полигон близо до Москва и че организацията с нестопанска цел "Евразия" на Шор е финансирала обучението. Властите в Кремъл и прокремълските молдовски актьори може да планират да предизвикат протести след изборите като част от усилията за дестабилизиране на молдовското общество и дискредитиране на резултатите.
Руски източници заявиха на 20 октомври, че бившият вицепрезидент на руската петролна компания ЮКОС по корпоративното управление Михаил Рогачев е намерен мъртъв. Вероятно става въпрос за самоубийство, тъй като е паднал от прозорец в Москва. Около случая се носят противоречиви слухове. Твърди се както, че Рогачев е оставил предсмъртно писмо и е страдал от рак в последен стадий, така и че болест няма и смъртта му е била неочаквана за семейството му.
Рогачев заема различни позиции в ЮКОС от 1996 до 2007 г., включително вицепрезидент, преди да стане изпълнителен директор на руския частен инвестиционен фонд ONEXIM Group и по-късно заместник генерален директор на руската минно-металургична компания Nornickel.
Руският опозиционен активист Михаил Ходорковски беше собственик на Юкос, докато руските власти не го арестуваха по политически причини, през 2003 г. и затвориха компанията през 2007 г.