„За първи път научих за съществуването на (руския журналист, екстрадиран от България заради шпионаж) Александър Гацак след като в „Росийская газета” в края на октомври се появи статията, в която беше разказана неговата история, неговите проблеми тук, в София. Не съм се интересувал от творчеството му. „Росийская газета” не е предпочитаният вестник за мен. Предпочитам вестник „Коммерсантъ”, за който бях абониран, докато работех в Москва”, това каза изгоненият от руските власти кореспондент на БНР в Москва Ангел Григоров в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по Нова нюз.
„Аз не зная с какво точно се е занимавал Александър Гацак в България. Вярвам в презумпцията за невиновност и не ме интересува с какво се е занимавал той в България – това е работа на службите. Ако се е занимавал единствено и само с журналистическа дейност – то да, това е тормоз. Ако се е занимавал и с нещо различно под прикритието на журналистическата си акредитация – то възниква въпросът защо човек, който е заплаха за националната сигурност на България е оставен безпрепятствено да напусне страната”, каза още българският журналист.
Почти веднага след екстрадицията на Гацак руските власти са привикали Ангел Григоров на разговор. „Бях поканен на разговор от директора на пресцентъра на руското министерство на външните работи и заместника на говорителя на руското външно министерство – Мария Захарова, човекът се казва Максим Бурляй. На срещата присъстваха господин от отдела, който се занимава с акредитирането на чуждестранните журналисти и моят куратор. Кураторите – това са хората, които държат пряка връзка с чуждестранните кореспонденти, които придвижват документите им”, обясни българският кореспондент.
Господин Бурляй се възмущаваше от действията на българските власти, изразяваше недоумението си от това, което правят по отношение на господин Гацак, спомня си Григоров. „Каза също така: „Те не си ли дават сметка, че това може да рефлектира върху Вас?”Но в началото на разговора каза: „Все още не Ви отнемаме акредитацията, но работим върху ответните мерки”. Тогава просто слушах какво говори човекът. Слушах го внимателно – той повече говореше, аз повече слушах”, добави нашият журналист.
„Гледах и обсъждах с колегите ми новинари, които подготвяха вечерния осведомителен бюлетин на националното радио, какво правим днес. Имаше в този ден среща на руския президент Владимир Путин с Обществената палата на Русия и аз слушах дали мога да извадя нещо за новините. В този момент моите колегите ми изпратиха извънредна новина от „Ройтерс”, на който пишеше, че руското министерство на външните работи гони кореспондента на БНР. Тогава зарязахме Путин и неговата реч и всъщност аз се превърнах в новината”, каза Ангел Григоров.
„Прочетох съобщението, отворих агенция „Ройтерс”, прочетох това изречение, след това отворих официалния сайт на руското външно министерство, където също имаше официално съобщение, обадих се на кураторката ми. Тя не си вдигна телефона. След това върна обаждането, преди бюлетина, и първият въпрос, който ѝ зададох беше: „Кога трябва да напусна територията на Русия”. Тя ме покани на втора среща в Министерството на външните работи, на която каза, че ще ми дадат срок и трябва да върна акредитацията си”, спомня си отзованият от Москва български кореспондент.
По думите му срокът е протекъл нормално, спокойно, човешки, колегиално. След това той е върнал акредитацията си. „Заключителните ми думи бяха: „Аз нямам от какво да се срамувам, аз нямам от какво да се страхувам и аз няма какво да крия. Така че си тръгвам от Русия с много високо вдигната глава”, каза Григоров. Според него не е станало нещо драматично, фатално и неочаквано. Той е имал очакване да бъде отзован още от началото на войната на Русия в Украйна по една или друга причина. „Е, този момент настъпи. Нищо страшно няма”, каза Григоров.
„Аз съм единственият, бях единственият, български кореспондент в Москва. Интересното в случая е, че обикновено тези реципрочни или огледални, както ги наричат руснаците, мерки се прилагат по отношение на дипломатите. Не зная дали не ставаме свидетели на прецедент. Това не е добър прецедент, защото журналистиката става жертва на политиката”, заяви доскорошният кореспондент на БНР в Москва.
Срокът, отпуснат от руското външно министерство на Ангел Григоров да напусне Москва, е две седмици. „Пътувах дълго, разстоянието 3300 километра, тъй като се заобикаля Украйна. Влязох през Естония, след това Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия и България. Когато тръгвах, българският посланик в Москва – Атанас Кръстин, беше така добър да ми даде две писма – на английски език за естонските власти, след като се разбра, че ще преминавам през руско-естонската граница, и на руски за руските митнически и гранични власти, в които любезно моли да ми бъде оказано съдействие да премина по най-бързия начин границата. За съжаление никой не обърна внимание на тази молба. В Русия процедурата е доста дълга и неприятна – колата с изпразва, Вие можете да си представите как е изглеждал моят автомобил след шест години работа, всичко това се вади, колата се оглежда и след това започва едно безкрайно ровене по куфари, пликчета, пакетчета”, обясни Григоров.
Григоров разказа, че никой от граничните власти не е обърнал внимание на молбата на българския посланик, което явно е показателно за отношението в момента. „При руснаците разбирам, но и естонската страна, страна от нашия, Европейски съюз, също не се съобрази с това, което за мен беше разочароващо”, каза той.
След завръщането си в България Ангел Григоров прави анализ на случващото се в Русия, както и на непоправимите щети, нанесени от войната в Украйна. „Русия е готова да продължи да воюва толкова, колкото е необходимо. В бюджета за догодина са заложени разходите за отбрана, за война всъщност. Те са 30% от бюджета на държавата, а разходите за сигурност – тоест за поддържане на репресивния апарат са 10%. Русия се е подготвила и смятам, че има ресурса да продължи да воюва”, обясни българският кореспондент в Москва.
Той е убеден, че има дипломатически път за разрешаване на конфликта. „Въпросът е дали страните в конфликта искат да следват този път или искат да продължат по пътя на войната. Засега позициите на Русия от една страна и на Украйна от друга, изглеждат непримирими. Русия няма никакво намерение да отстъпва от окупираните и анексирани територии. Украйна от своя страна, доколкото ми е известно, не възнамерява да спира преди да освободи окупираните територии. Това освен Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област е и полуостров Крим. За момента това изглежда нереалистично. Дано не съм прав, но моето усещане е, че не са узрели още страните, за да преговарят за мир”, обобщи ситуацията Ангел Григоров.
Запитан каква оценка би поставил на свободата на словото и на медиите в руската държава по шестобалната система, той отвърна, че вероятно оценката ще бъде „Слаб – 2”. "За свобода на словото не може да става дума в една воюващата страна, в която е въведена военна цензура. В Русия съществува само една гледна точка и това е гледната точка на държавните медии, които са под контрола на държавната администрация. Всяко едно критично мнение няма място и съответно руските колеги, които искат да се занимават с журналистика или трябва да правят тежки компромиси или трябва да напуснат страната, за да могат да продължат да говорят свободно", заяви журналистът на БНР.
Ангел Григоров увери, че никога не му се е налагало да прави компромис в работата си. „Никога не е имало опит за намеса в моята работа от страна на руските власти. За руските власти е важно „вредни” послания да не достигат до руската аудитория. В този смисъл на руските колеги им е много трудно и цензурата там е много жестока”, обясни журналистът.
По думите му образът на България в руската държава е по-скоро на васална страна. „Официалната позиция на руската е държава. Аз много внимателно следя, следях реториката на официалните лица, на министерството на външните работи – те ни смятат за несуверенна държава. Ако проследим последните речи на Владимир Путин, той си представя светът така: има един хегемон, могъщ и много несправедлив и агресивен – това са САЩ и всички други му се подчиняват, а Русия се бори срещу този хегемон „и се борим, както каза преди няколко дни Путин, не само за своята свобода и суверенитет, а за свободата и суверенитета на голяма част от света”, каза Григоров.
Той призна, че понякога са употребявали и по-обидни квалификации като васали. „Несуверенна държава, васали, зависими - така изглежда България в очите на официалните руски власти. Не само България, а всички страни от ЕС”, каза Григоров.
Кореспондентът на БНР в Москва е виждал, но не е разговарял лично с руския президент. „Виждал съм го два пъти – единият път беше на финалното световното първенство по футбол през 2018 г. от трибуните го видях, а вторият път – на една от неговите годишни пресконференции го видях от 20 метра. Това са моите срещи, никога не съм имал лична среща с този човек”, заяви журналистът. Запитан кой е първият въпрос, който би му задал, ако води интервю с него, той отвърна: „Спите ли спокойно”.
Ангел Григоров не вярва скоро да има обратен път към Москва, защото желае да прекарва времето си със семейството си. „Но един ден, при определено стечение на обстоятелствата, защо не. Аз няма да се откажа от руския език, от руската култура, които са ме формирали по някакъв начин. През 90-те години имах щастието да уча в една от най-добрите московски гимназии и тогава ни възпитаваха не в дух на патриотизъм и милитаризъм, както в момента, а в дух на хуманизъм”, допълни Ангел Григоров.
Неговите спомени от Русия са много топли. „Освен тази Русия, за която говорихме до момента, има и една друга Русия, която аз познавам и много обичам. Има Русия на нобеловия лауреат Дмитрий Муратов, на покойната Анна Политковская. И на хиляди, хиляди, може би стотици хиляди хора, които имат куража да застанат с лицето си, да кажат какво мислят, да заявят антивоенна позиция и да носят последиците за това”, каза Григоров.