„Газпром” поиска парична неустойка от България за природния газ. Става въпрос за суми по изтеклия в края на 2022-а година договор. България спря да получава газ от Русия в края на април миналата пролет. От месеци се спекулира дали „Газпром” ще заведе дело за това, че не сме взимали заявените количества, които обаче трябваше да се плащат в рубли. Исканата сума сега не е свързана по никакъв начин с това, обясни за Нова телевизия енергийният министър Росен Христов.
Без да влиза в детайли за точната сума, енергийният министър Росен Христов разясни, че става въпрос за финансов спор, който е отдавна. Иск за това, че България отказа да плаща газа в рубли няма. Докато изтече договора ни с „Газпром”, „Булгаргаз” продължаваше да праща ежедневно доставки за количества газ, но без резултат.
„Всъщност e една стара претенция още от април-май месец за една сравнително дребна сума. Става въпрос за платени и доставени количества. Има разлика в осчетоводяването колко е доставено, колко е платено. Няма арбитражно дело, няма претенции и по клаузата „Вземи или плати”, заяви енергийният ни министър Росен Христов.
Според експертите „Газпром” няма да рискува с дело срещу „Булгаргаз”, щом досега не са го направили.
„Най-вероятно ще го загуби или поне има сериозен риск да го загуби, тъй като „Газпром” е нарушила споразумението. Може да цитира форсмажорни обстоятелства и други клаузи в договора, това е така, но все пак рискът и задължението да докаже позицията си ще е при „Газпром”, а не при българската страна”, посочва Мартин Владимиров, енергиен експерт.
Затова Мартин Владимиров пита защо България не съди „Газпром”. „Ние отказваме изобщо да конфронтираме руската страна по тази тема, а не само това – с публичното говорене на служебния кабинет от август насам подриваме евентуалната позиция на българската страна при едно такова дело, независимо дали би било заведено от наша страна или „Газпром”.
За обвиненията към предшественика си Александър Николов и бившият директор на „Булгаргаз” Людмил Йоцов за безстопанственост, Росен Христов коментира, че е трябвало да се спазят процедурите за прозрачни търгове.
„И законът, и нормалната търговска практика, изискват процедурите да са конкурентни и прозрачни. Частни компании, които дори не са задължени да правят нещата по този начин, те чисто от бизнес интерес правят тръжни процедури. Там, където има прозрачни условия и конкуренция, винаги условията са най-добри”, подчерта министър Христов.