Дълго пътувах до тук, защото както знаете от Русия днес няма никакви преки и даже нормални обиколни полети и едно от тези приключения сигурно ще ви се стори любопитно. Аз летях през Финландия и това беше малко провинциално градче, където ме посрещнаха приятели, които след това трябваше да ме качат на самолет до един европейски град и после да прелетя до Тел Авив. Както знаете, аз имам проблеми с благоразумието и това не е самохвалство, а констатация на факти. Знаейки моите проблеми с благоразумието, и оценявайки моето желание да се отбия в местния финландски супермаркет за бутилка Кока-кола, моите приятели ми казаха: "Ние те молим, нито дума на руски език. Издавай някакви нечленоразделни звуци, а ние ще кажем, че си глухоням".
Това заяви известният руски журналист, телевизионен водещ, продуцент, сценарист и режисьор Александър Невзоров в своя беседа по повод войната в Украйна, пред публика в театър "Бейт А-Хаял", Тел Авив, Израел, на 18 март, тази година. Според някои източници самият Невзоров преди около седмица е емигрирал със семейството си от Санкт Петербург в Израел. Ето и по-интересните акценти от изказването на известния журналист:
"И застанах на опашката сред финландски работници, а в началото на опашката беше един дядка, който, както ми преведоха, каза: "Край, повече никакви пластмасови бутилки, Кока-кола, Фанта, никаква пластмаса и никога няма да купя картонена кутийка с натурален сок. Само в стъклена опаковка! И всички съветвам да купуват само в стъклени опаковки". Хората от опашката кимат с глава, но не разбират защо трябва да постъпват така. А дядката обяснява: "Аз съм стар и мъдър. Коктейл Молотов от пластмасова бутилка не може да се направи! А ние трябва да ги чакаме тук!". Чакащите хора проявяват разбиране и си взимат Кола и Фанта в чупливи бутилки. Това е цената на днешната репутация на Русия!
Сега се повтарят тези удивителни времена, които напомнят за руската емиграция през 1917 година и избягалите от нацизма немци, които са се събирали в още неокупирани градове. И сега бродят някъде избягалите руски певици. И някои си мислят, че това няма да е задълго и съвсем не е толкова страшно. Не, това е задълго и е страшно. И е важно да разберем, че никога, поне през последните 80 години, светът не е очаквал с такова нетърпение, с такава болка и с такава надежда, смъртта на един единствен човек. Милиони хора се събуждат и докосват с пръсти айфоните и айпадовете си, в надежда че ще видят новинарски заглавия с думите „Путин е мъртъв”. Но не го виждат. А това желание е толкова голямо и толкова непобедимо у цялото цивилизовано човечество, че само можем да констатираме, че мислите и чувствата, уви, не могат да се материализират.
Това същество се чувства великолепно, още повече, както се изрази неговият прессекретар Песков, е в идеално и стабилно емоционално състояние. Както и трябва да бъде у човек, по чиято заповед са убити десетки хиляди хора, разрушени са градове, разкъсани са деца, жени и старци и всичко гори. А той е в идеално стабилно състояние!
Когато ме представиха преди малко казаха, че аз съм последният, който казва истината. Но аз не обичам истината, аз съм много ядосан, че ми е определена тази роля. Въобще не съм се подготвял да се занимавам с това. Вече съм стар, много съм видял и се проклинам, че съдбата ме въвлече в това, може би, последно приключение. В Русия има още няколко човека, които не се страхуват. Това са Юлия Латинина, Евгений Ройзман и Владислав Иноземцев. Така че не съм единствен, но тъй като от цялата компания само аз съм професионален журналист, съм длъжен да стигна по-далеч и да бъда по-рязък от другите. Защото такава е ролята на моята професия. Аз не я обичам, аз не обичам да казвам истината и с по-голямо удоволствие бих се занимавал с книгите си. Но така се получи и това не ме радва.
Преди малко организаторката на тази среща ме попита как така не се страхувам да говоря истината? Ако видите каскадьор да пада от осмия етаж, не мислете, че той е особено смел човек. Просто неговата професия го задължава да прави това. И ако се страхува, ще избере друга професия. Да се съединят два проводника под напрежение, ще ви се стори безумно хрумване, но всеки електротехник е длъжен да го прави и в това няма никакъв подвиг.
Но да се върнем към тези милиони хора, които се събуждат с надеждата, че тези думи са станали реалност. Че Путин е мъртъв. И в тези думи е закодирано мигновенното изменение на света. Прекратяване на кошмара. Защото това е война на един човек. Това е война, която не е нужна на никой, която не е предизвикана от никакви териториални спорове, никаква междунационална или религиозна вражда. Няма нищо такова. Има само маниакални мисли, има само конспирология, има само вероятно безумие. Не зная как ще завърши дните си. Дали като Бен Ладен, или от ръцете на хората около себе си, или по друг начин. Но ние разбираме, че този момент за милиони хора ще бъде пределно желан и лечебен. Аз не говоря за своите чувства и желания. Аз само констатирам факта, че в секундата, когато тези думи престанат да бъдат само думи, всичко ще свърши. Изтребителите се връщат на базите си, заглъхват двигателите на танковете, отварят се люковете и отвътре излизат рязански младежи с вдигнати ръце, украинците преустановяват стрелбата. И ние разбираме, че в тази секунда завършва тази треска, в която сме принудени да живеем, защото навсякъде може да долетят ядрени ракети, с които може да завърши този кошмар, който едва е започнал.
Що се отнася до безумието, би било лекомислено да поставяме такива диагнози без пълноценно клинично изследване. Въпреки това, когато думите „Путин е мъртъв” станат реалност, неговите наследници, тези които ще подхванат рухналата руска власт, тези които ще пожънат плодовете на случващото се, няма да имат друг изход освен да признаят действията на Владимир Владимирович като действия на безумец. Това няма да може да се обясни рационално, нито да се оправдае с разумни доводи. Може да се получи много весела история, защото психиатрите знаят, че има понятие „клинична общност на болните”, когато в отделението болните с еднакви диагнози се сближават. И тогава тези стотици хиляди хора, които се събират на стадион „Лужники”, всички тези кметове, всички тези народни артисти, всички тези професори и ректори на вузове, цялата тази партийна интелигенция ще се окаже със същата диагноза. Това ще означава, че са изпълнявали указанията на безумец, това ще означава, че са правили всичко за може това бълнуване да стане реалност. И ще се получи, че у нас, в Русия, цялата вертикала на властта се състои из психически болни хора. И това няма да е далече от истината, защото по друг начин не може да се обясни.
Хайде да помислим откъде започна всичко, от къде се взе и да го проверим за шизофрения. Аз мисля, че всички тези пропагандисти, които произнасят пламенни речи за нацизма в Украйна имат голям късмет. На тях можеше да им бъде и много по-зле и можеше да са обречени да произнасят още по-отвратителни безсмислици. Работата е там, че още на младини Путин вероятно е попаднал на конфискувани от осъдени за антисъветска дейност интелигенти, книги на философите Иван Илин и Николай Бердяев. Путин ги смята за велики руски философи и обикновено ги споменава като фундаменталисти на собствения си мироглед. Там и фашизма и нацизма се приветстват, а Бердяев смята, че фашизмът е най-творческата форма на управление. Илин говори за фашизма, като нова форма на бяло движение лишено от илюзии. И е разбираемо, че слабият и неподготвен мозък може да пострада от тези думи за фашизъм и нацизъм, и от впечатлението как това е едновременно и ужасно и привлекателно.
И още, не трябва да забравяме и съветския кинематограф и да разберем до каква степен е бил фалшив. И до каква степен това е било показване на всичко в черно-бял цвят и без всякакви нюанси. Сега разбираме, че думата „нацисти”, която е заседнала в главата на Владимир Владимирович се употребява заедно с думата „националпредатели”. И разбираме, че в тази глава е пълна каша и че няма никакъв ясен мироглед и разумна картина на света.
Когато говорим, че руските войски освобождават Украйна от нацисти и пропагандистите имат възможността да заявяват гордо и красиво „Ние освобождаваме Украйна от нацистите”, аз мисля, че много им е провървяло, че тази книжка, която е изтеглила от купчинката ръката на младия Владимир Владимирович е била на философите Иван Илин или Николай Бердяев. Защото можеше да е книга на Хърбърт Уелс - „Война на световете”, където пише за марсианците. И тогава руските войски щяха да освобождават Украйна от марсианците, които са превзели властта. И които със зелени лица, с рогца, люспи, опашки и телескопични очи са се маскирали като хора. Но ние знаем, че това са марсианци. И това нямаше да е толкова смешно, колкото разговорите за нацисти в Украйна. Горката Маша Захарова щеше да излиза на трибуните на международните организации, да потропва с длан и да говори за освобождението на Киев от марсианците. Кметове на градове и руски артисти щяха да ни разказват за чуждопланетни мерзавци със зелена кръв, които са превзели ръководните длъжности в Киев. Така че ако тогава в ръцете на Путин беше попаднала книгата „Война на световете”, днес в Киев главните врагове щяха да бъдат не нацистите а марсианците. И на всички отговорни служители, които сега по команда са длъжни да повтарят тези глупости за нацисти, сигурно щеше да им бъде по-трудно, но руските телевизионни зрители щяха да повярват и в това. И след няколко годишна подготовка на общественото мнение и две-три седмици активна пропаганда, никой нямаше да се съмнява, че украинския президент Зеленски е преоблечен зъл марсианец".
Цялото изказване на Александър Невзоров в Тел Авив може да чуете във видеото по-долу.
Превод Александър Кръстев