За да спечели окончателно президентските избори в Украйна, актьорът Владимир Зеленски, водещ след вчерашния първи тур, предстои да реши трудна задача - да получи подкрепа от проруския електорат и да не засегне чувствата на посолството на САЩ, което пряко влияе върху политиката на Киев, пише "Взгляд".
Както сочат първите данни на украинската ЦИК, сегашният президент Петро Порошенко също се класира за втори тур и няма тъй лесно да се предаде. "На 1 април ще се посмеем - и стига толкова, от 2 април няма да ни е до смях", цитира думи на Порошенко руското онлайн издание.
По неокончателни данни Владимир Зеленски получава в първия тур над 30 процента, за Петро Порошенко са гласували 16,8 на сто от украинците, за бившата премиерка Юлия Тимошенко - 13,29 процента, а за проруския кандидат Юрий Бойко - над 11 на сто.
"Може политически да съберем гласовете за Владимир Зеленски и Юрий Бойко - изводът ще бъде, че най-малко 40 на сто от украинците са се обявили за преговори с Русия, за мир в Донбас", където продължава военният конфликт на Киев с местните проруски сепаратисти, заявява пред "Взгляд" руският аналитик Владимир Жарихин. Според него мир с Русия искат и част от избирателите на Тимошенко, която може да съдейства на Зеленски във втория тур.
Зеленски заяви пред журналисти, че ако се срещне с руския президент Владимир Путин, ще настоява за връщане на териториите и парично обезщетение, пише "Московский комсомолец". "Ако се видим, ще му кажа: А какво обезщетение сте готови да ни платите заради отнетите територии?", цитира вестникът кандидат-президента, запитан за въоръжения конфликт в Донбас и анексията на Крим от Русия през 2014 г.
"Свободная преса" помества данни на украинската полиция за изборните нарушения към края на вота снощи. Нарушенията са общо 1700, включително 122 инцидента с незаконна агитация и 18 фалшиви сигнала за взривни устройства. В тази връзка полицията е образувала 25 криминални дела и е издала 15 административни протокола.
"Росийская газета" описва вота като неспокойно гласуване с традиционните ексцеси - сбивания в секциите, дори опити да бъдат подпалени. Московският официоз цитира и неназовани украински медии, според които в проруски настроените югоизточни региони е действала система за контролирано и платено или принудително, насилствено и безплатно гласуване.
Константин Косачов, оглавяващ комисията по външна политика в руския сенат, допусна вчера, че Москва няма да признае резултата от изборите в Украйна, пише "Известия". "Опасенията за тотална фалшификация се сбъднаха" и възможността Русия да признае изборния резултат "се свива като шагренова кожа", допълва коментатор на вестника в друг материал.
Някои телевизии в Украйна не се притесниха да демонстрират образци на руска пропаганда. Избирателите обаче успяха да видят нещата така, както трябва. И без да чакат втория тур, подкрепиха нашия курс към ЕС и НАТО, насочен към окончателно отърсване от Руската федерация", заявява президентът Порошенко, когото цитира "Новая газета".
Евентуалните опити за обжалване на резултата от първия тур може да доведат до правен сблъсък. Украинската ЦИК трябва да организира втори тур три седмици след първия, но процесуалните кодекси дават на молителите далеч по-дълги срокове за искова процедура, предупреждава пред "Независимая газета" руският депутат Игор Попов.
"Комикът Владимир Зеленски е главният украински политик и това не е шега", пише електронният в. "Медуза". "Чрез интернет Зеленски мобилизира специалисти в различни области, които донаписаха тъничката му кандидатска програма и я превърнаха в огромна дебела книга за вътрешно ползване от екипа" на кандидата, посочва изданието.
Сериалът "Слуга на народа", в който Зеленски изигра ролята на украински президент, може да се превърне в политическо реалити шоу, коментира "Комсомолская правда" успеха на кандидата в първия тур. "Това е типичен модел за много страни", констатира руският публицист Георгий Бовт.
"В Италия на власт дойдоха маргинали - от гледна точка на елита. Тръмп може да бъде наречен антиелитарен кандидат. Същото виждаме в Холандия и България", казва той, като добавя Полша и Словакия. Запитан какво очаква Донбас и Русия, коментаторът заявява: "Никой кандидат не е програмиран, що се отнася до Москва, те ще действат според ситуацията". "Да сме честни, украинският въпрос не се решава само от двете страни. Спре ли Киев да усеща подкрепа от западните си приятели - САЩ и Европа, ще склони на договорености с Русия дори по въпроса за Донбас. Ако пък се запази подкрепата, нито Зеленски, нито Порошенко няма да променят нищо в отношенията с Москва", прогнозира Бовт.
"Днес в Украйна не може да има президент, удобен за Русия", извежда в заглавие "Комерсант" цитат от интервю с финландския политолог Аркадий Мошес.
Мнозина кандидат-президенти заявяват, че Киев трябва да преговаря с Москва за решаване на конфликта в Донбас. Но нито един, включително проруски кандидати като Юрий Бойко и Олександър Вилкул, "не говорят публично за партньорство с Русия. Ето новото в тези избори", отбелязва експертът.
В обозрима перспектива Украйна е изгубила Русия като партньор и може би става дума за цяло поколение. Това формира рамката на двустранните отношения за в бъдеще - след президентските и след парламентарните избори наесен в Украйна. "Редица прагматични въпроси ще се наложи да бъдат решени - за транзита на газа, за доста големия брой процъфтяващи корупционни схеми с участието и на руски, и на украински играчи", но като цяло възможността за партньорство с Русия отпада, смята Мошес.