Разширяването на западните санкции срещу Русия съвпадна със засилени бойни действия в Донбас - страните в украинския конфликт изглежда се канят да подновят мащабните битки, пише "Независимая газета".
Киев съобщи вчера за най-тежките боеве от сключването на минското споразумение през февруари. Украинската армия и проруските сепаратисти в сряда водиха боеве с тежка артилерия, въпреки че споразумението за прекратяване на огъня забранява използването на подобни оръжия на фронтовата линия, заяви Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Президентът Петро Порошенко, който получава подкрепа от САЩ и другите страни в НАТО, инвестира в армията на Украйна безпрецедентно големи финансови, човешки и материални ресурси и може би смята да вземе реванш заради поражението си в сепаратистки Донбас, твърди вестникът.
Според изданието сепаратистите очакват настъпление от страна на Киев и може би се готвят да разширят териториите, които са под техен контрол. "Не е изключено подобен сценарий за развитие на събитията в Донбас да е бил разгледан на оперативното съвещание с постоянните членове на руския Съвет за сигурност в Кремъл в сряда, председател на което бе президентът на Русия Владимир Путин. Не се знае какви конкретни решения са били взети. Бездруго обаче е ясно, че Русия едва ли ще се откаже от предишните си планове в подкрепа на сепаратистките Донецка и Луганска народни републики", се казва в статията.
Американското военно аналитично издание "Стратфор" смята за малко вероятно да бъдат подновени мащабните бойни действия в Украйна - независимо от струпването на войски по линията между враждуващите сили, информират обаче руските агенции Росбалт и РБК, цитирани от "Независимая газета" в друг материал. Страните засилиха взаимните обстрели, но експертите на "Стратфор" изключват възможността Русия да се намеси в конфликта. Те са убедени, че украинската армия и сепаратистите няма да предприемат сериозни нападателни действия. Аналитиците обаче съобщават, че отцепниците използват системи за залпов огън "Ураган", добавя руският вестник.
Още през септември в Украйна предстои смяна на кабинета, пише анализатор на "Независимая газета". Премиерът Арсений Яценюк заяви, че планира не само кадрови промени, но и системна реформа на правителството. Според украинската опозиция, промените трябва да започнат с оставка на самия премиер. Това мнение споделят и хора от управляващата коалиция в парламента. Те обаче се страхуват, че закачат ли Яценюк, ще разрушат цялата днешна конструкция на властта в Украйна, добавя изданието.
В кулоарите се говори, че вместо Яценюк премиер може да стане или финансовата министърка Наталия Яреско, или губернаторът на Одеска област Михаил Саакашвили, бивш президент на Грузия. Първата трябва да договори с чуждестранните кредитори реструктуризация и частично опрощаване на украинските дългове, вторият се стреми да докаже своя професионализъм с успешни реформи в региона. Въпросът обаче не се обсъжда на официално ниво, уточнява всекидневникът.
Според експерти, евентуално съгласуване на кандидатури за премиер сред управляващите, а също така между президента Петро Порошенко и Върховната рада, може да предизвика търкания и конфликти, способни да разрушат управляващата коалиция и да поставят въпроса за нови предсрочни парламентарни избори.
Днес трябва да се поставят нови цели пред "онази част от украинското общество, която не е съгласна с Майдана и иска да ревизира политическите последици от него", смята автор на "Взгляд". Проруските сепаратистки "народни републики" в Донецка и Луганска област на Украйна според него са "абсолютно безсмислени формирования, колкото и да ги помпаш с ресурси". Руската федерация иска за съсед страна, която "да стои до Русия, да сътрудничи с Русия - от това сътрудничество зависи да запазим и развием своята наука и промишленост, без обаче самата тя да е Русия. Например като Беларус". Москва обаче е изгубила възможността да получи такъв съсед в лицето на Украйна. "По зла ирония на съдбата днешната върло русофобска Украйна далеч повече, отколкото през управлението на уж проруския Янукович, наподобява путинова Русия с всичките й минуси, но без нейните плюсове", заявява наблюдателят.
"Има и друг проблем. Днешният киевски режим има външни управители във Вашингтон и Брюксел и ситуативен съюзник в Кремъл. Привържениците на една "друга Украйна" днес изобщо няма на кого да се опрат. Положението е такова, че всички приказки за "друга Украйна", които не се опират на външен и най-вече военен ресурс, тъй ще си останат добри пожелания. Днешна Украйна няма да се промени отвътре. И дори да се промени, ще е само към по-лошо", заключава авторът на "Взгляд".
Беларуският Комитет за държавна сигурност, МВР и граничарите разбиха канал за вербовка на наемници, които да се бият срещу сепаратистите в Източна Украйна, пише "Комерсант", като се позовава на телевизията в Беларус, цитирана от РИА Новости. По данни на телевизията в Минск, организаторът на канала - украински националист с псевдоним Тарас, издирвал чрез социалните мрежи желаещи да се бият в Донбас "в средите на младите радикали, включително душевно болни, безработни и бивши криминални престъпници, а също така във фенската общност и в слабо известни профашистки групировки". Според телевизията, в Донбас воюват в момента няколко десетки беларуси, включително в редиците на групировката "Десен сектор" и на прокиевски доброволчески батальони, добавя "Комерсант".