Примирието в Източна Украйна може да се провали всеки момент, предупреждават експерти, цитирани в руския печат.
Донбас прекара вчера първия си ден без война - както бе договорено в Минск на 12 февруари, по цялата фронтова линия влезе в сила спиране на огъня. Още е рано обаче да говорим за примирие, пише руският "Комерсант", сочейки сред основните причини ситуацията край град Дебалцево. Проруските сепаратисти заявиха, че няма да спазват спирането на огъня в този стратегически район, където според тях държат в обсада войски на Киев. Напрежението е толкова голямо, че лидерите на страните от "нормандската четворка" (Русия, Украйна, Германия и Франция) решиха днес отново да проведат консултации по телефона като вчера. "Те акцентираха най-вече върху необходимостта страните строго да спазват спирането на огъня и да започнат изтегляне на тежките оръжия. Обсъдена бе трудната обстановка в района на Дебалцево и ролята на мисията на Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) в контрола по спазването на тихия режим", посочва вестникът, като цитира съобщение на Кремъл.
"Дебалцево и спорът около него може да провалят бездруго нестабилното примирие, също както друго подобно примирие се провали заради боеве край летището в Донецк. Украйна нарича Дебалцево плацдарм, противоположната страна - "котел", и този различен прочит не е случаен", заявява пред "Комерсант" киевският политолог Дмитро Джангиров.
Мнението му споделя и руският аналитик Алексей Макаркин, заявил пред "Новие известия", че дори да има ден-два тишина в Донбас, "ситуацията може да избухне всеки момент". Той припомня "цял куп нерешени технически и политически проблеми" около Минските споразумения, сред които "най-животрептящия" - украинските войски, обкръжени край Дебалцево. "С оглед буквата на минските договорености няма никаква яснота" дали тези сили "трябва да се предадат - или да останат? Всички тези въпроси ги няма черно на бяло", обяснява Макаркин.
Военният експерт Виктор Мураховски, говорил пред "Ведомости", сравнява съдбата на украинците, обкръжени в Дебалцево, с минна заплаха за примирието. Според него Киев явно смята да снабдява тези войски чрез международни наблюдатели и организации, тъй като бунтовниците очевидно са препречили пътищата към района и могат да обстрелват обиколните шосета с танкове, чието изтегляне не е предвидено в документите от Минск.
Липсата на реален контрол и сигурни гаранции също застрашава минските споразумения, пише "Независимая газета". Формално това са задачи на ОССЕ, но досега нейни представители само регистрираха обстрели, без да посочват виновните. Ръководството на ОССЕ обясняваше, че мисията й в Донбас няма достатъчно гаранции за сигурността си в зоната на бойните действия, нито пълномощия да извършва разследвания. Това даваше на страните възможност взаимно да си прехвърлят вината. Сега ОССЕ заяви, че смята да изпрати повече наблюдатели, но в случай на провокации може да не успее да назове виновниците, уточнява всекидневникът.
Междувременно страните в конфликта продължават да си разменят удари, констатира "Московский комсомолец". Украинският президент Петро Порошенко отново заяви, че при провал на споразуменията е готов да обяви военно положение в цялата страна. А водачът на сепаратистите в Донецк Александър Захарченко съобщи, че тяхната Донецка народна република ще претендира за цялата Донецка област на Украйна, ако не получи фактическа независимост от Киев, се казва в материала.
Наивно би било да се очакват в днешните условия някакви окончателни решения, разсъждава Макаркин пред "Новие известия". "В момента никой не иска ескалация на конфликта. Не я иска Украйна, която просто не е в състояние да води бойни действия (при все че има доста желаещи да ги води). Не я иска Русия, не я иска Западът. Тъкмо така се стигна до преговорите и договореностите в Минск - от безизходица", казва Макаркин.
Новите мински споразумения са обречени на провал, тъй като "Владимир Путин явно не приема сериозно позицията на Западна Европа и процеса на мирно уреждане", по-специално "отказва да признае участието на руски военни и тежки оръжия в конфликта". Това заявява за "Ведомости" директорът на международния център за отбранителни изследвания в Естония Матю Брайза. Според експерта, Москва и сепаратистите вече тълкуват споразуменията съвсем различно от западните лидери. Путин ще склони да преговаря сериозно, едва след като Минск-2 се провали и на Русия бъдат наложени нови икономически санкции, смята наблюдателят.
Споразуменията от Минск са "стъпка във вярната посока" и "ще доведат до трайно решаване на конфликта в Украйна"; най-важното е сега да бъдат реализирани изцяло и без протакане, заявява генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред радио Комерсант ФМ. Днес вестник "Комерсант" помества пълния текст на интервюто. Русия трябва да зачита границите на Украйна, териториалната й цялост, които обаче "нарушава - и с анексията на Крим, и с активната подкрепа за сепаратистите", изтъква Столтенберг. "Смятаме, че Русия предоставя твърде сериозна, значителна подкрепа на сепаратистите, които не биха напреднали толкова без подобна подкрепа. Това нарушава основни принципи на международното право", казва генералният секретар на НАТО. За военно присъствие на Русия в Източна Украйна говорят и данни от разузнавателните средства, и независими източници. Освен това, ОССЕ информира за военна техника в района, добавя той. "Трудно е за вярване, че сепаратистите могат самостоятелно да използат тази техника - там явно има специалисти от Русия, които помагат в експлоатацията на тези много сложни оръжейни системи", заявява Столтенберг.
НАТО не се стреми към конфронтация с Русия. Опитваме се да установим конструктивни партньорски отношения, но не можем да компрометираме принципите, върху които се гради сигурността. Русия трябва да спазва правилата, трябва да зачита суверенитета на всички страни", допълва генералният секретар на алианса. Той отбелязва, че пактът не съзира преки заплахи за сигурността на членките си откъм Русия. "Същевременно обаче виждаме тенденция Русия да използва сила, както стана в Грузия, Молдова, Крим, Източна Украйна. Това естествено буди нашето безпокойство. Точно затова искаме да повишим бойната си готовност, за да може НАТО в бъдеще да брани всички държави от алианса", подчертава Столтенберг