Ако Западът не направи нещо повече за Украйна сега, скоро може да стане твърде късно, предупреждава в заглавие "Вашингтон пост".
Руският президент "Владимир Путин отвърна на международното възмущение заради унищожаването на малайзийския самолет" от проруските бунтовници в Източна Украйна, "като засили агресията", пише вестникът. Представители на САЩ заявиха, че след катастрофата от Русия продължават да се прехвърлят в Украйна танкове, артилерия и други тежки оръжия, посочва той и напомня за последните украински военни самолети, свалени според Киев с ракети, изстреляни от Русия.
Руският президент "явно не е впечатлен от западния отговор" - правителството в Москва и украинските сепаратисти "отричат и прикриват престъплението", взело 298 невинни жертви, твърди изданието. "А и защо да бъде" впечатлен Путин, щом след като произнесе реч, "несъдържаща осезаем отговор", президентът на САЩ Барак Обама замина на тридневна обиколка за набиране на средства по западното крайбрежие на САЩ, пита се всекидневникът. "Посланието до Путин" в негов прочит е, че Обама "не е достатъчно ангажиран с кризите, за да загърби чисто политическата дейност по събиране на чекове от донори".
Междувременно "ЕС обмисля по-сурови санкции срещу Русия", отбелязва френският "Фигаро", напомняйки, че европейският "черен списък" вече е разширен с 15 души и 18 организации от Русия, обвинени, че подкрепят украинските отцепници. Имената им се очаква да бъдат съобщени до края на седмицата. А икономическите санкции от "трето ниво" според европейския жаргон - "най-тежките", са "твърде сурови, за да бъдат наложени от посланиците" на страните членки на ЕС, събрали се вчера в Брюксел, посочва европейски източник, цитиран в статията. Всяка европейска страна има свой собствен интерес в играта, пояснява вестникът.
Съответно, щом еврочленките решат "как искат да действат и какво точно желаят", Европейската комисия ще представи проект за законодателни мерки, които да бъдат одобрени от държавите в ЕС според приетите от тях процедури - "по принцип следващата седмица", цитира "Фигаро" говорителя на Еврокомисията Джонатан Тод. Вчера Тод съобщи, че предложения за ограничителни мерки са изпратени вече в Съвета на ЕС.
Холандското бюро по сигурността увери, че данните от двете черни кутии на самолета, разбил се в Украйна, ще бъдат анализирани, без да посочи обаче кога се очаква да огласи резултата, пише "Ню Йорк таймс". Според този орган черните кутии и отломките от машината със сигурност ще предоставят "достатъчно показателни данни", за да се установят обстоятелствата на катастрофата. Но както става обикновено при технически експертизи, разследващите заявиха, че целта им не е да хвърлят вината върху някого, добавя изданието.
"Не е съвсем ясно защо се наложи страната ни едва ли не да се оправдава за свалянето на граждански самолет над украинска територия", заявява "Росийская газета". В цял свят са общоприети документите на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) , които ясно сочат: за всичко станало с един самолет по време на полет отговаря страната, в чието въздушно пространство се намира той. "Тези документи никога и от никого не са били оспорвани и тъкмо експерти на ИКАО определят не само техническите причини за една катастрофа, но и посочват виновниците от международноправна гледна точка", твърди московският официоз.
През цялата история на гражданската авиация близо 20 самолета са били умишлено или по грешка свалени с ракети или взривени във въздуха по друг начин, обобщава "РБК дейли". Само на Либия обаче - след терористичния атентат над Локърби през 1988 г., бяха наложени сериозни санкции от ООН и САЩ. В повечето останали случаи престъпленията срещу граждански самолети оставаха практически безнаказани. Много страни се отърваваха с незначителни суми, изплащани на семействата на загиналите, и не си правеха труда да се извинят официално. А някои изобщо не си признаха вината, допълва руският всекидневник.
Камерите в цял свят са насочени към останките от самолета, а междувременно украинската власт се клати, отбелязва френският "Монд". Вчера правителствената коалиция в Украйна се разпадна, което незабавно предизвика оставката на премиера Арсений Яценюк. Това говори за разцепление в прозападния управляващ екип и сочи нарастваща заплаха да видим как страната хлътва в тежка политическа криза - при това на фона на икономическите трудности и кървавия конфликт между силите на Киев и проруските сепаратисти, пише вестникът. Той предрича най-рано след три месеца предсрочни парламентарни избори в Украйна, "както бе обещал президентът Петро Порошенко при самото си избиране на 25 май".
Самият Порошенко приветствал решението на депутатите от партиите УДАР и "Свобода" да напуснат коалицията, вместо "да се вкопчат в креслата си". "Всички анкети и срещи с хората показват, че обществото в Украйна желае цялостно обновяване на властта", заявил в комюнике държавният глава. Порошенко протака ратификацията на споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, като "провокира политическа криза в страната", пише "Независимая газета". Според изданието депутатите от УДАР и "Свобода" съзнателно са разрушили управляващата коалиция, за да получи след месец Порошенко законното право да разпусне сегашната Върховна рада.
"Оставката на Арсений Яценюк, нареждан сред ключовите фигури на новата киевска власт и подкрепян от Запада почти безусловно, провокира крайно остра политическа криза", коментира "Комерсант". "Украйна е застрашена от колапс на властта", включително поради "пропукалия се алианс между премиера и президента", твърди всекидневникът. Според негови експерти от Киев Яценюк фактически минава в опозиция към държавния лидер и по време на изборната кампания ще бъде в ръководството на партия "Баткившчина", опонираща на президента. Така премиерът нанася удар по единството на Украйна, разцепвайки държавното ръководство в момент на най-ожесточени битки с източноукраинските сепаратисти.
"Арсений Яценюк показа, че иска да продължи политическата си кариера и не желае да играе ролята на камикадзе. Малцина ще склонят да понесат отговорността за войната на изток и за икономическия крах", обяснява киевският аналитик Костантин Матвиенко. Разпускането на украинския парламент ще е в полза на силите, убедени, че ще спечелят изборите. Върховната рада бе станала недееспособна, но президентът Порошенко имаше нужда от време, за да действа по други направления, и временната коалиция в парламента бе подходяща за целите му, коментира за "Ведомости" руският политолог Борис Макаренко. Обществото в Украйна няма да очаква кой знае колко от предстоящите избори - само да свърши войната, а Порошенко разполага с достатъчно време, за да си гарантира подкрепата на партиите, добавя анализаторът.