Кризата в Украйна и опитите на международната общност да намерят изход от нея са водеща тема за западните издания.
Ситуацията в Украйна напълно засенчи международната среща за Ливан, отбелязва френският в. "Фигаро". Вчера представители на международната общност се събраха в Париж, за да обсъждат как да се помогне на Ливан заради потока от сирийски бежанци, но вместо това в кулоарите на срещата имаше интензивни разговори за Украйна. За първи път откакто руският парламент даде на Владимир Путин правото да използва руските въоръжени сили в Украйна, руският външен министър Сергей Лавров се срещна с американския държавен секретар Джон Кери. Двамата се познават много добре, защото заедно постигнаха важни споразумения за Сирия и Иран в последните месеци, но въпреки това тонът вчера между тях беше доста твърд, отбелязва изданието и допълва, че изход от кризата не се очертава в скоро време, тъй като Лавров отказва да се срещне с новия си украински колега. Париж беше сцена вчера на "интензивен дипломатически балет" заради украинската криза.
Очаква се нещата да се повторят днес в Рим, където Сергей Лавров и Джон Кери ще се срещнат в кулоарите на международна среща за Либия, посочва в. "Монд". През това време ЕС ще се опитва също да търси изход от кризата в Украйна на извънредна среща на върха в Брюксел, която според френски дипломатически източник нямало да завърши с приемането на санкции срещу Русия. Според източника на срещата ЕС ще отправи сериозни предупреждения към Москва и ще се опита да наложи идеята си за контактна група за Украйна, в която да влизат всички - украинците, руснаците, европейците, американците, допълва френският вестник.
В друга статия изданието коментира "газовото оръжие", което извади Газпром в разгара на кризата. На 4 март Газпром подчерта, че ще сложи край на преференциалната газова тарифа за Киев. Същевременно Москва обяви, че украинският газов дълг е 2 милиарда долара към края на февруари. Как реагира Европа на това газово оръжие? Първо, ЕС ще подпомогне Украйна да изплати дължимите суми. Освен това според европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер Европа може технически да обърне газовия поток и да започне да доставя газ на Украйна от Словакия, ако Русия затвори кранчето. Газпром може и да е оръжието на Кремъл, но е и компания, излязла на борсата, и обстановката в Украйна оказва влияние върху акциите й. Така например акциите й се сринаха в понеделник, когато кримската
криза се задълбочи. Газпром освен това е заинтересована от инвестиции в европейски енергийни проекти и обекти. Така че компанията едва ли ще може да играе дълго време политическата игра на Кремъл. Самата Москва знае, че не може да използва до безкрай газовото оръжие. Европа и Русия са взаимозависими от природния газ. ЕС има нужда от руския газ, а Русия от парите от него за икономиката си, посочва изданието.
Трескава дипломация, която засега не носи никакъв резултат, пише в. "Гардиън" относно неуспеха вчера на Русия и САЩ да постигнат някаква договорка по украинската криза. В коментарна статия изданието обаче посочва, че западните критики по адрес на руска интервенция в Крим са стигнали нови дълбини на пародията. Като пример се посочва изявлението на Джон Кери, който говори за невъобразим акт на агресия и подчертава, че американските съюзници са съгласни, че става дума за неприемливо нарушаване на международните закони от страна на Русия, за което ще трябва да се плати съответната цена. Тези критики обаче идват от страни, които извършиха най-големите актове на непредизвикана агресия в съвременната история, водени от измамен претекст - незаконната война в Ирак, отнела живота на 500 000 души, нахлуването в Афганистан, кървавата смяна на режима в Либия, избиването на хиляди в удари с безпилотни самолети в Пакистан, Йемен и Сомалия, се посочва в коментарната статия.
Спешни разговори, гневни думи и липса на план за излизане от кризата в Крим - така в. "Индипендънт" обобщава вчерашните дипломатически усилия в Париж за намиране на изход от ситуацията в Украйна. По въпроса за евентуално налагане на санкции на Русия
заради Украйна британският в. "Файненшъл таймс" посочва, че най-сдържано на идеята гледат онези европейски страни, които имат най-големи икономически връзки с Москва, в това число Италия и Холандия.
Американските усилия за постигане на сделка за Украйна в Париж се провалиха, посочва в. "Ню Йорк таймс". Но в САЩ не се отправят само упреци заради този провал, а се търси и виновник като цяло за кризата в Украйна, допълва изданието в коментарна статия. Десницата в САЩ твърди, че онова, което направи Москва в Украйна, е по вина на президента Барак Обама, който продължава да води слаба външна политика. Някои от левицата контрират, че бившият президент Джордж Буш-младши е виновен заради това, че нахлу в Ирак и създаде по този начин прецедент. А из целия политически спектър се чуват обвинения, че американското разузнаване не е успало да предвиди, че Русия ще прати войски в Крим.
В друга коментарна статия на "Ню Йорк таймс" се посочва, че кризата в Крим възвестява началото на нова ера в американската енергийна дипломация. Стратегията на американската администрация се състои в агресивни действия, за да се изтъкнат предимствата на новите американски газови ресурси и за да се подбият продажбите на руски природен газ в Украйна и Европа. Въпреки че Русия си остава най-големият износител в света на природен газ, САЩ неотдавна изпревариха Москва като най-голям производител в света на природен газ, основно заради пробива в технологията на фракинга, припомня изданието.
В. "Вашингтон пост" отбелязва, че съюзниците на САЩ са втвърдили тона срещу Русия относно Украйна. Изданието публикува и коментарна статия на Хенри Кисинджър. Според бившия американски държавен секретар досега във връзка с Украйна се задаваше въпроса дали тя ще отиде на Запад или на Изток, но за да оцелее и просперира, Украйна трябва да се възприеме идеята, че може да е мост между Изтока и Запада.