Рекорден брой пожари обхванаха Перу през последните няколко седмици, опустошавайки екосистемите на страната, след като пламнаха пасища, сухи горски масиви, крайбрежни райони и Амазонската джунгла, съобщава БТА.
В Северно Перу животни от вида „очилата мечка“ избягаха от горите към близките градове, където някои бяха застреляни от изплашени граждани. В Южна Амазония ягуари бяха овъглени по дърветата, след като нямаше накъде да избягат. Пасища и блата, които играеха ключова роля в съхранението на вода, се превърнаха в пепелища.
„Тропическите гори обикновено не са податливи на пожари“, каза Пол Розолие – природозащитник и основател на „ДжънгълКийпърс“ (Пазители на джунглата), неправителствена организация за опазването на Амазонската джунгла в Перу. Розолие добави, че са видели изгорени костенурки, змии, птици и ягуари по време на последните си обиколки в засегнатите територии.
Глобалната информационна система за горските пожари, която проследява огнищата от сателит, показва че от началото на 2024 г. в Перу са горели около 10 400 пожара, което е повече от два пъти в сравнение с предишния рекорд през 2020 г., а изгорялата площ сега е близо 2,5 пъти по-голяма.
Рекорден брой пожари са регистрирани тази година из цяла Южна Америка, като повечето от тях са били в Боливия, Бразилия, Аржентина и Парагвай.
„Тази година са засегнати повече райони, повече екосистеми и повече животински видове“, каза Луис Зари – юридически специалист в Перуанската общност по право на околната среда. Той добави, че както климатични, така и човешки фактори са довели до нарастването на броя на пожарите.
Освен по-малкото валежи и високите температури след края на феномена „Ел Ниньо“, провалените усилия за гасене на пожарите от правителствата и подпалени от човека огнища са довели до мащабните пожари, каза Зари.
Президентката на Перу Дина Болуарте призна, че страната няма ресурс за борба с пожарите и през септември обяви извънредно положение. „Няма нищо в Перу, това е проблемът, няма помощ“, каза Робин Епълтън, основател на НПО „Опазване на очилатите мечки“.
Изпълнителният директор на организацията каза, че този вид мечки са се адаптирали към по-сухия климат и могат да оцелеят с месеци без вода, за разлика от други очилати мечки, обитаващи Андите. С останали едва няколкостотин от вида им, Мур каза, че опазването на всяка една от мечките е важно за екосистемата.
„Разделянето и загубата на хабитат е най-голямата заплаха за тези мечки“, обясни Мур и добави, че служителите в организацията му работят с местните общности, за да ги образоват, стимулират за опазването на природата и да им помагат в борбата с пожарите.
Мур каза още, че промените в закона за горите през януари са улеснили използването на горски терени за земеделие, като са били премахнати някои от изискванията на природозащитниците, а фермерите са били поощрени да изгарят повече земи.