Сенатът на Мексико одобри мащабна съдебна реформа, която ще преразгледа съдебната система на страната, като се предвижда съдиите да се избират чрез народно гласуване, предаде "Ройтерс".
Това е голяма трансформация за съдебната системата и критиците се опасяват, че тя може да застраши върховенството на закона и да навреди на икономиката.
Сега Сенатът ще премине към обсъждане на възраженията, повдигнати от законодателите, преди да даде окончателно одобрение на реформата, предложена от отиващия си президент Андрес Мануел Лопес Обрадор и която премина през долната камара миналата седмица.
Сенаторите гласуваха с 86 срещу 41 в полза на общото одобрение на реформата.
Във вторник Мигел Анхел Юнес от опозиционната партия PAN драматично разби партийните редици, за да заяви, че ще подкрепи преразглеждането на съдебната система, като на практика даде на управляващата партия "Морена" и нейните съюзници мнозинството от две трети, необходимо за приемане на конституционната реформа.
Но САЩ и Канада, основни търговски партньори на Мексико, предупредиха, че това може да подкопае търговския пакт USMCA и да окаже отрицателно въздействие върху инвестициите.
Реформата предизвика и недоволството на хората, като във вторник демонстранти нахлуха в сградата на Сената, развявайки мексикански знамена и викайки "предатели", принуждавайки сесията да бъде спряна.
Опозицията обвини управляващия блок в прилагане на тайни тактики, за да си осигурят необходимите гласове, и твърдеше, че сенатор е бил задържан в опит да го спре да гласува, докато други са били притискани или предлагани подкупи. Управляващата партия Морена отрече обвиненията.
Лопес Обрадор приветства реформата като жизненоважна за поддържането на целостта на съдебната система в Мексико и за гарантиране, че тя служи на хората, а не на престъпните интереси. Критиците обаче се притесняват, че това е тревожна концентрация на власт от страна на управляващата партия "Морена".
Гръбнакът на конституционната реформа, която долната камара одобри миналата седмица, призовава за избор чрез всеобщо гласуване на повече от 6500 съдии и магистрати, включително Върховния съд.
Реформата също така намалява броя на съдиите във Върховния съд на 9 от 11, съкращава продължителността на мандатите им на 12 години, премахва изискването за минимална възраст от 35 години и намалява наполовина необходимия трудов стаж до 5 години.
Новият президент Клаудия Шейнбаум, която встъпва в длъжност на 2 октомври, ще бъде натоварена със задачата да управлява последиците от реформата, която рискува да доминира през първите месеци от нейния мандат.