Аржентинският президент празнува постигането на „нулев дефицит“ - ключова цел на неговия „шоков“ план

Getty images (архив)
share

Президентът на Аржентина Хавиер Милей отбеляза вчера постигането на „нулев дефицит“ - ключова цел на неговия „шоков“ план и заяви, че това е станало възможно благодарение на драстични и безпрецедентни бюджетни корекции, които удариха реалната икономика и са източник на много конфликти в правителство, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ, цитирана от БТА.

Президентът Милей, който зае поста на 10 декември, избра националната медийна мрежа, за да обяви финансовите резултати през март - данни, които обикновено се се съобщават чрез обикновено писмено изявление и електронна таблица.

За средния гражданин това е суха и сложна информация, но която икономистът по образование Милей реши да представи в най-гледаното време, за да подчертае постиженията по отношение на основното си предизборно обещание.

„Това е постижение с исторически пропорции на глобално равнище“, заяви държавният глава в посланието си, излъчено от неговия щаб и подкрепено от неговия икономически екип.

Когато през декември обяви своя „шоков“ план за справяне с дълбоките дисбаланси в разрушената аржентинска икономика, Милей обеща да затвори 2024 г. с фискален излишък, в сравнение с 2023 г., когато първичният дефицит е еквивалентен на 2,9% от брутния вътрешен продукт, а отрицателният финансов резултат е 6,1%.

Резултатът, постигнат през първата четвърт на годината е забележим: натрупаният фискален излишък е в размер на 3,8 трилиона песо (4,3 млрд. долара), равно на 0,6% от БВП.

Натрупаният финансов резултат (след плащането на лихвите по външния дълг) е равен на 1,12 трлн. песо, еквивалентно на 0,2% от БВП, което не е било постигано от 2008 г. насам.

Без ръст на приходите в реално изражение, резултатът се обяснява с това, което Милей нарича ефекти на „моторната резачка“ (нетно намаляване на разходите) и на „блендера“ (разходи, които растат с темпове, по-ниски от инфлацията, която през  287,9%  на годишна база март, което води до спад в реално изражение).

Според Милей за резултатите е използвана повече „моторна резачка“, отколкото „блендер“.

На практика бяха направени драстични съкращения в реално изражение на средствата за провинциите, на парите за образование и здравеопазване.

Инвестициите в благоустройството бяха парализирани. Бяха извършени масови съкращения в публичната администрация, важни съкращения на държавни субсидии за транспорт, електроенергия и газ и бяха нанесени корекции в пенсиите доста под равнището на инфлацията.

Сблъсъци между полицията и протестиращи в Буенос Айрес

Методологията за възстановяване на обещаното салдо в държавните финанси доведе до напрежение между правителството на Милей и управителите на провинциите – всички от които са от опозицията. Те в много случаи прибягнаха до съдилищата срещу мерките за коригиране.

Същевременно служителите в университетите и студентите днес планират масово шествие срещу съкращенията на финансирането за висшето държавно образование.

Учителите, здравният персонал и обществените работници засилват своите стачки, докато Генералната конфедерация на труда, най-големият синдикат в страната, се готви да проведе втората си обща стачка на 9 май срещу плана за бюджетни корекции на Милей.

„Това е последният етап от едно героично усилие, което ние, аржентинците, полагаме“, каза Милей, който твърди, че фискалният излишък е единственият начин да се сложи край на „инфлационния ад“.

Корекцията на бюджета, която сегашният президент обеща по време на кампанията си, че ще падне върху „политическата каста“, се поема от групите със средни и ниски доходи, което обрича хиляди хора на маргинализация, бедност и потапяне в нищета.

Потреблението спада без покупателната способност на домакинствата, а икономическата активност намалява поради удара върху търсенето на стоки и услуги.

Но докато икономистите предвиждат реално свиване на БВП на Аржентина с 3,5%  през 2024 г., Милей остана оптимист в изказванията си.

Той каза, че възстановяването на националната икономика ще дойде от минното дело, добива на въглеводороди, селското стопанство и от частните инвестиции.

Водещи новини

Още новини