Десет членове на бившето гръцко кралско семейство, сред които петте деца на последния монарх Константинос II ( на снимката), включително първородният му син Павлос, както и петима от внуците му, си възвърнаха официално своето гръцко гражданство, след като преди няколко дни внесоха официално искане, съобщиха медии от южната ни съседка, цитирани от БТА.
В изявление семейството заяви: Развълнувани сме, че след тридесет години си върнахме гражданството на нашата родина. Баща ни Константинос и семейството ни прие безусловно резултата от референдума от 1974 г. (с който монархията е отменена и Гърция е обявена за република). В годините, в които бяхме лишени от гражданството си, живяхме с дълга и честта да служим на родината си вярно и отдадено, където и да се намирахме, с всичките си сили. Същите принципи ще продължат да определят пътя на семейството ни.
Гръцкото гражданство бе отнето от бившия крал Константинос и семейството му през 1994 г. със закон, приет от правителството на социалиста Андреас Папандреу. Като условие за възстановяването на гръцкото гражданство на членовете на кралското семейство законът изисква те да приемат безусловно републиканското държавно устройство на Гърция и да си изберат фамилно име. В закона бившият крал е наречен "Константинос Глюксбург" по името на датската династия, към която принадлежи, но той никога не приема това име, нито се съгласява да избере друго.
В декларация, подадена от името на Павлос, най-големия син на последния крал, и останалите членове на семейството се казва, че безусловно зачитат Конституцията на Гърция и парламентарната република и се отказват от всякакъв вид претенции, свързани с упражняването на минала позиция в държавата и от притежанието на каквато и да било титла. Те заявяват, че избират фамилното име "Де Грес" (буквално "от Гърция"), доколкото до момента семейството е нямало официално фамилно име.
Според публикацията до компромиса между гръцката държава и бившето кралско семейство се е стигнало след смъртта на последния крал Константинос II през януари 2023 г.
Контактите, установени около погребението му в Атина, както и някои неформални срещи, проведени с члена на гръцкия кабинет Макис Воридис, са допринесли за намирането на решение, а смъртта на Константинос е отворила път към решението, доколкото бившият крал отказваше упорито да избере фамилно име.
Решаването на въпроса ще даде възможност на управляващата дясноцентристка Нова демокрация на премиера Кириакос Мицотакис да спре изтичането на гласове към десни монархически формации, като същевременно убеди бившето кралско семейство да декларира, че зачита държавното устройство на страната.
Решението на правителството обаче разгневи голяма част от опозицията. Никос Андрулакис, лидер на най-голямата опозиционна гръцка партия, лявоцентристкото движение ПАСОК, обвини правителството, че е позволило на семейството на бившия крал да вземе фамилно име, което поддържа един монархически мит и противоречи на духа на закона от 1994 г. Андрулакис заяви, че с този акт Нова демокрация „намига на всякакъв вид десница и крайна десница“.
Константинос, който заемаше престола в периода 1964 – 1973 г., бе спорна фигура в Гърция заради намесата си в политическия живот и най-вече заради това, че през 1967 г. макар и неохотно прие военния преврат и правителството на хунтата на т.нар. „черни полковници“. Скоро след това той влезе в конфликт с тях и направи опит за контрапреврат, който се провали и беше принуден да избяга в чужбина.
През 1973 г. военната диктатура проведе референдум и отмени монархията. След възстановяването на демокрацията през 1974 г. беше проведен втори референдум, който потвърди републиканското устройство на Гърция.