Обвиняват Будапеща, че е шпионирала ОЛАФ

gettyimages
share

Унгарското разузнаване е обвинено в неправомерен шпионаж на европейски служители, посещаващи страната, претърсвайки хотелските им стаи и записвайки телефонните им разговори. Разследване на местни медии обаче разкрива и предполагаеми корупционни схеми, както и стремеж за централизиране на разузнавателните служби, информира БТА.

В общо разследване, проведено от унгарската опозиционна разследваща медия “Директ36” и белгийския вестник “Тийд”, се твърди, че унгарският “Информационен офис” (Információs Hivatal - ИХ - еквивалент на ДАНС в България) е наблюдавал следователите на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), които в този момент наблюдават компания, собственост на зетя на премиера Виктор Орбан - известният будапещенски  бизнесмен Ищван Тиборц.  В разследването се дават примери от 2015 и 2017 г., когато служителите на ОЛАФ, посетили Унгария, са били следени, а в мобилните им телефони е било прониквано. Според двете медии претърсването на  хотелски стаи на гостуващите делегации на ЕС и свалянето на информация от техните лаптопи е честа практика в Дунавската република.

“Тийд” твърди, че „е разработено почти цяло подразделение в рамките на ИХ“ за наблюдение на институциите на ЕС. Вестникът смята, че не само ОЛАФ е бил обект на следене, а  “е имало периоди, в които почти всички делегации на ЕС, посещаващи Унгария, са били шпионирани“.

Предполагаемият шпионаж датира от няколко години, но предизвиква притеснения и в момента, предвид това, че служители от институциите на ЕС и страните членки пътуват до Будапеща по-често от обикновено през последните месеци, тъй като Унгария държи ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Орбан след среща с Чолаку: Договорихме неуморна работа за членството на Румъния и България в Шенген и по суша от 1 януари 2025 г.

Европейското издание “Политико” се свърза и с правителството на Будапеща, и с предполагаемо засегнатата европейска институция.  Говорителят на кабинета на Орбан Берталан Хаваши заяви, че не се занимава с “фалшиви новини”. Представители на ОЛАФ заявиха, че агенцията не коментира конкретни обвинения, но подчертаха “значението да са способни да провеждат разследвания без пречки”.

Според унгарския вестник “Непсово”, ИХ е станал особено активен, когато следователите на ОЛАФ се появяват в Унгария, за да разследват проекти за улично осветление, значителна част от които са спечелени при странни обстоятелства от “Елиос” - компания на зетя на Виктор Орбан.

Унгарският информационен портал 444.ху обаче не е убеден, че става дума единствено за разследване на зетя на Орбан, а обръща внимание кой ръководи ИХ по време на предполагаемото следене на служителите на ОЛАФ. Става дума за приближения тогава към Орбан политик Янош Лазар. Унгарската медия припомня как ОЛАФ открива първоначално нередности в проект на “Елиос” в град Ходмезьовашархей, затова и препоръчва 13 милиарда форинта европейски средства да бъдат изтеглени от проекта. Янош Лазар е бил кмет именно на този град, преди да стане ръководител на кабинета на министър-председателя, отговарящ и за вътрешното и външното разузнаване.

А според седмичника “Хети Вилаггаздашаг” случаят с шпионирането на ОЛАФ е прераснал във вътрешна разпра на тайните служби. Ситуацията ескалира през 2018 г., когато надзорът на ИХ се прехвърля от Лазар към външния министър Петер Сиярто. Малко след прехода оперативна група, ръководена от МВР, нахлува в щаба на ИХ. Официалното обяснение за операцията е одит, поръчан от Сиярто, но вътрешни лица разкриват, че истинската цел са чувствителни документи, свързани с бизнеси, свързани с правителството и семейството на Орбан.

Специалната група, включваща длъжностни лица от различни агенции за национална сигурност, разпитва служители на ИХ, получава достъп до архиви и иззема компютри. Въпреки усилията следователите не успяват да извлекат ключови документи, тъй като ИХ е пазила чувствителните случаи извън официалните регистри. Вместо това констатациите са обобщени в „бели книги“ – неофициални доклади, предназначени за избрани политически лидери.

Миклош Лигети, правен директор на “Трансперънси Интернешънъл-Унгария”, заяви, цитиран от 24.ху, че наблюдението на тайните служби на чужд орган по принцип може да бъде оправдано, но, ако впоследствие при вътрешен одит не бъдат открити необходимите документи за тези наблюдения, това ясно показва неправомерна дейност .

Според онлайн-изданието “Вишеград Скуеър” случващото се е признак как Орбан все повече централизира разузнаването под свой контрол. “Нека има  единен разузнавателен център, който ще позволи на Унгария да провежда по-добри информационни и разузнавателни дейности в тази интензивна международна конкуренция“, припомня медията изказване на Орбан пред националното радио “Лайош Кошут” от 2018 г.  Централизацията продължава и през 2022 г., когато цивилните разузнавателни агенции са извадени от МВР и МВнР и поставени под ръководството на кабинета на министър-председателя. Това не е първият случай, в който “Директ 36” разкрива дейности по наблюдение, предполагащи незаконни практики. През 2021 г., организацията разкри, че от 2018 г. унгарската държава е насочвала и наблюдавала журналисти, адвокати, опозиционери и длъжностни лица с помощта на израелския шпионски софтуер “Пегас”.

Случващото се вади наяве скритите напрежения в правителството на Орбан, отбелязва европейското издание “И Ю Тудей”. Янош Лазар, който ръководи ИХ в продължение на шест години е отделил значителни ресурси за шпионаж срещу институциите на ЕС, но според разследването това се е случило без прякото наблюдение на министър-председателя, което е води до подозрения във вътрешния кръг на Орбан спрямо разузнавателната служба. Разкритията подчертават и степента, до която разузнавателният апарат на Унгария е бил използван за политически цели, включително за наблюдение на институциите на ЕС.

Водещи новини

Още новини