След изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ няма повод за притеснение за бъдещето на НАТО, въпреки че могат да се очакват резки ходове от републиканеца, но няма да бъде засегната целостта на Алианса. Тръмп отправя и разумни критики към западноевропейските държави, които не отделят достатъчно за отбрана. Това коментира Васил Данов, Атлантически съвет на България, в интервю за "Блумбърг".
Той критикува политиките на бивши министри на отбраната в Германия за това, че са направили военната професия непривлекателна и непрестижна. Също така 70% от разходите на НАТО се поемат от САЩ, което означава, че европейските държави разчитат на северноамериканската страна за отбраната на Стария континент.
В Европа и по-специално в България могат да се приложат работещи практики в отбраната, като начинът, по който армията предлага добри условия и образование на младежи в САЩ, за да привлече повече служещи. Тук се отваря и въпросът за наборната служба и дали тя е необходима за една ефективна отбрана. „Войната на Русия в Украйна показа, че професионалните армии започват войните, защото са подготвени и мобилизирани, но най-често в човешката история мобилизационните или наборните армии ги завършват. Това ни подсказва, че трябва да търсим комбинация между двата подхода – към професионалната армия да бъдат добавени съпътстващи и подсилващи елементи от наборна армия или от военна подготовка на гражданското население", коментира Данов.
Европа трябва да се активизира в сектора, като ЕС не отстъпва на САЩ по население или общ брутен вътрешен продукт, но отстъпва по развитие на технологиите. В последните години се подхвърля предложението за създаване на обща армия на ЕС, но гостът е скептичен към подобно предложение, тъй като това ще трябва да бъде армия, която е подвластна на блока и на НАТО едновременно.
Събеседникът обясни, че се вижда нежелание в Европа да се повишат разходите за отбрана, за да не се нарушат социалните ползи на гражданите. Това обаче е опасен ход, тъй като съществува заплаха от възхода на Китай икономически и от непредвидимите му партньори Русия и Северна Корея. „(Европейските лидери) по-скоро ги мързи и не искат да намаляват високото ниво на живота, равнището на щастие и не искат да се ангажират с дългосрочни инвестиции в отбраната, защото те се връщат много късно. И това ще влоши общите показатели поне в социалната сфера на всички политици. И тъй като политиците обикновено мислят в хоризонт до изборите, то Европа страда и от липсата на държавници.“