Крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) ще има възможността за първи път да спечели парламентарни избори, когато Австрия гласува тази неделя, като се възползва от тревогите на избирателите относно имиграцията, инфлацията, Украйна и други проблеми, както и на фона на успехите на крайната десница в други европейски страни в последно време.
Херберт Кикъл, бивш министър на вътрешните работи и дългогодишен политически стратег, който е начело на АПС от 2021 г., иска да стане новият канцлер на Австрия. Той използва термина "Фолксканцлер" (Volkskanzler) или в превод от немски "народен канцлер", който е използван от нацистите за Адолф Хитлер през 30-те години на миналия век. Кикъл отхвърля това сравнение.
За да постигне целта си обаче той ще се нуждае от коалиционен партньор, за да може да разчита на мнозинство в долната камара на парламента.
Освен това победата му не е сигурна, тъй като неотдавнашни социологически проучвания прогнозират оспорвана надпревара. Според проучванията нивото на подкрепата за АПС е 27%, за консервативната Австрийска народна партия на канцлера Карл Нехамер е 25% и за лявоцентристката Австрийска социалдемократическа партия е 21%.
Въпреки това Кикъл постигна обрат в сравнение с последните избори в Австрия през 2019 година. През юни АПС за първи път спечели с малка преднина общонационален вот на изборите за Европейски парламент, които донесоха успехи и на други европейски крайнодесни партии.
На изборите през 2019 г. подкрепата за партията се срина до 16,2%, след като скандал свали правителството, в което тя бе по-малкият коалиционен партньор. Тогавашният вицеканцлер и лидер на АПС Хайнц-Кристиан Щрахе подаде оставка, след като бе публикуван тайно записан видеозапис, на кадри от който изглеждаше, че той предлага да оказва услуги на предполагаем руски инвеститор.
Крайната десница се възползва от недоволството на избирателите заради високата инфлация, войната в Украйна и пандемията от ковид. Тя успя да се възползва и от опасенията, свързани с миграцията.
"Вече не можеш да се чувстваш наистина сигурно в собствената си страна. Но след това те заклеймяват като част от десницата само защото мислиш за безопасността на собствения си народ, децата и жените", заяви 54-годишната Марго Щайнер на предизборно събитие на АПС този месец.
В предизборната си програма АПС призовава за "ремиграция на непоканени чужденци" и за постигане на "по-хомогенна" нация чрез строг граничен контрол и отмяна на правото на получаване на убежище чрез "извънреден закон".
Герно Бауер, журналист от австрийското списание "Профил", който е един от авторите на наскоро публикувана биография на крайнодесния лидер, казва, че под ръководството на Кикъл АПС се е придвижила "още по-вдясно", тъй като Кикъл отказва изрично да дистанцира партията от "Движението за идентичност" (Identitarian Movement) – паневропейска националистка и крайнодясна група.
Бауер нарича реториката на Кикъл "агресивна" и казва, че някои от коментарите му са умишлено провокативни.
АПС също така призовава за отмяна на санкциите срещу Русия, отправя сериозни критики срещу военната помощ за Украйна и иска да изтегли страната от европейската инициатива "Небесен щит" – проект за противоракетна отбрана, иницииран от Германия.
Лидерът на Австрийската социалдемократическа партия, която е била начело на много от австрийските правителства след Втората световна война, се позиционира като полярна противоположност на Кикъл. Андреас Баблер – който е и кмет на град Трайскирхен, където се намира най-големият център за прием на бежанци в страната, изключи възможността да управлява заедно с крайната десница и окачестви Кикъл като "заплаха за демокрацията".
И докато АПС е възвърнала позициите си, популярността на Австрийската народна партия на Нехамер, която в момента е начело на коалиционно правителство заедно с природозащитниците от "Зелени - Зелена алтернатива", които са негови младши партньори, спада от 2019 година.
По време на предизборната кампания Нехамер позиционира партията си, която възприе твърда позиция по темата за имиграцията през последните години, като "силен център", който ще гарантира стабилността на фона на множеството кризи.
Точно тези кризи обаче, от пандемията от КОВИД-19 до руската инвазия в Украйна и последвалото повишаване на цените на енергията, костваха подкрепата на консерваторите, казва Петер Филцмайер, един от водещите австрийски политолози.
През техния мандат инфлацията в Австрия се повиши и достигна средно ниво от 4,2% през последните 12 месеца, превишавайки средното за ЕС ниво.
Правителството също така разгневи мнозина австрийци през 2022 г., когато Австрия стана първата европейска страна, въвела задължително ваксиниране срещу коронавируса, което бе отменено няколко месеца по-късно преди изобщо да влезе в сила.
Освен това Нехамер е третият поред канцлер след последните избори. Той встъпи в длъжност през 2021 г. след като предшественикът му Себастиан Курц – победителят от 2019 г. – напусна политиката на фона на разследване за корупция.
Неотдавнашните наводнения, причинени от бурята "Борис", които засегнаха Австрия и други страни в Централна Европа, обаче върнаха темата за околната среда в предизборните дебати и помогнаха на Нехамер малко да навакса изоставането от АПС, като се представи за "мениджър на кризи", посочва Филцмайер.
Австрийската народна партия е единственият шанс на крайната десница да влезе в управлението.
Нехамер многократно е изключвал възможността да участва в правителство на Кикъл, наричайки го "риск за сигурността" на страната, но не е изключил възможността за коалиция с АПС като цяло, което би означавало Кикъл да се откаже от пост в правителството.
Вероятността Кикъл да се съгласи на подобна сделка, ако спечели изборите, е много ниска, смята Филцмайер.
Ако Австрийската народна партия спечели изборите обаче, тогава може да има коалиция между Австрийската народна партия и АПС, казва Филцмайер. Най-вероятната алтернатива би била тристранен съюз между Австрийската народна партия, Австрийската социалдемократическа партия и най-вероятно либералната партия "НЕОС - Нова Австрия и Либерален форум", предава БТА.