Общият оборот на нелегалния хазарт в Италия за 2023 година възлиза на 25 милиарда евро, твърди най-големият спортен ежедневник в на Апенините - "Гадзета дело спорт".
На Ботуша изчисляват, че оборота от нелегалния хазарт за миналата година е бил 25 милиарда евро. И е невъзможно да не започнем от този смущаващ факт, като се задълбочим в случая с няколко футболисти от Серия А, свързани със залагания в нелегални платформи. Използването на система, успоредна на тази на по-известните букмейкъри и преди всичко разрешена от Агенцията за митници и монополи в Италия, е доста разпространен начин в престъпната сфера за пране на пари, разширявайки видовете престъпления.
Много интересен факт е, че за това как е забранена рекламата на хазарт в Италия беше даван от изключително некомпетентни по темата хазарт политици и служители в държавната администрация като например бившата шефка на СЕМ, Соня Момчилова, която даваше за примери политиците на Ботуша, как се справили с хазарта.
Припомняме случаите с футболистите Фаджоли, Дзаниоло и Тонали, които на криминално ниво вероятно рискуват само финансова санкция за това, че са залагали в нелегални платформи. Законът всъщност предвижда максимална присъда от три месеца затвор, но в по-голямата част от случаите нарушителите се разминават с глоба между 51 и 516 евро. По-скоро истинският проблем остават нелегалните платформи, особено онлайн. Последните представляват по-голямата част от така наречения черен пазар на хазарт в Италия: от 25 милиарда, споменати по-горе, 18,5 са свързани с неоторизирани сайтове за залагания, които изникват като гъби в интернет всеки ден. От началото на 2023 г. регулаторът в Италия е попречил на достъпа до 9828 незаконни портала, 143 само през последния месец и общо 400 повече от миналата година. Сред преките последици от тези незаконни поведения е дупката от един милиард евро, причинена на хазната от черния пазар хазартен пазар.
След изясняване на обхвата на явлението и намалените рискове за спортистите по отношение на обикновеното правосъдие, спортната ситуация е много различна. Съдебният кодекс на FIGC в член 24 е недвусмислен: „На членовете на клубове, принадлежащи към професионалния сектор, е забранено да правят или приемат залози, които имат за предмет резултати, свързани с официални мачове в рамките на Федерацията, ФИФА и УЕФА. Наказанията лесно могат да сложат край на кариерата: задържане или дисквалификация за не по-малко от три години и глоба от най-малко 25 хиляди евро. Недокладването на такова нарушение също се наказва от федералния с лишаване от права от най-малко шест месеца и глоба от най-малко 15 хиляди евро. И така основният въпрос е ясен: защо футболистите залагат и преди всичко защо го правят в платформи, които не са разрешени хазартния регулатор в страната.
Първият отговор трябва да се изследва в човешката душа, докато вторият има много по-практични причини. Правенето на залагания в незаконни сайтове, освен че е криминално престъпление, крие няколко риска за обикновения потребител, който не е защитен в хазарта и движението на парите. За онези обаче, които не желаят или не могат да бъдат проследени, пренасяйки по-големи суми, които не биха били законово доказани, липсата на контрол парадоксално се възприема като предимство. Точно такъв е случаят с футболистите, които очевидно не залагат директно онлайн, а чрез посредници, свързани с незаконни платформи и разбира се често с организираната престъпност. Накратко, системата следва тази на древното черно тото, но с очевидно по-напреднали и сложни технологични механизми. Вече няма така наречените "галопини" в баровете, които служат за прикритие. Сега се използват уеб чатове като WhatsApp или Telegram, с които се свързват с букмейкъра, който след това физически се грижи за залагането на договорената сума на референтния портал. Особено известни или богати лица практически имат отворена кредитна линия по всяко време, но с риск да се окажат с няколко задължения за изплащане (и не точно с препоръчителни кредитори...) в случай на големи загуби. Но феноменът на черния пазар е широко разпространен и сред обикновените хора. В скорошно проучване на Noto Sondaggi 17% от интервюираните декларират, че познават поне един човек, който е играл в неоторизирани сайтове, докато 40% смятат, че явлението се увеличава, а 72%, че трябва борбата с него да бъде по-голяма.