Във вторник Европарламентът одобри нови правила за свеждане до минимум на емисиите от мощни парникови газове, в съответствие с целите на ЕС и глобалните цели в областта на климата, съобщиха от пресцентъра на ЕП в София.
С 457 гласа „за“, 92 „против“ и 32 „въздържал се“ членовете на ЕП одобриха постигнатото споразумение със Съвета за по-нататъшно намаляване на емисиите от флуорсъдържащи газове. В текста се предвижда пълно премахване на флуоровъглеводородите до 2050 г., включително траектория за намаляване на квотата на ЕС за потребление между 2024 г. и 2049 г. С него се въвеждат строги изисквания, които забраняват пускането на пазара на ЕС на продукти, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, и специфични дати за постепенното преустановяване на употребата на флуорсъдържащи парникови газове в сектори, в които е технологично и икономически осъществимо преминаването към алтернативи, като например домашни хладилни, климатични и термопомпи.
Споразумението за намаляване на емисиите на вещества, които нарушават озоновия слой беше прието с 538 гласа „за“, 8 „против“ и 13 гласа „въздържал се“. Законът въвежда изисквания за оползотворяване и рециклиране на такива вещества в строителните материали по време на санирането (намерено по-специално в пенопластите за изолация), което е основният източник на оставащите емисии на озоноразрушаващивеществав ЕС. С него също така се въвеждат строги изключения за тяхната употреба като изходна суровина (за производство на други вещества, например във фармацевтичната или химическата промишленост), като технологични агенти, в лаборатории и за противопожарна защита.
Докладчикът Бас Ейкхаут (Зелени/ЕСА, Нидерландия) заяви: „Прекратяването на флуорсъдържащите газове е от решаващо значение не само защото тези газове са изключително вредни за климата, но и защото осигуряваме яснота и сигурност на инвестициите за промишлеността. Европейските дружества вече са в челните редици на разработването на чисти алтернативи на флуорсъдържащите парникови газове, така че този закон ще бъде от полза за климата и за европейската икономика.“
Докладчикът Йесика Полфиард (ЕНП, Швеция) заяви: „Спирането на емисиите от озоноразрушаващи вещества е от ключово значение за предотвратяване на неблагоприятните последици за здравето и околната среда, произтичащи от увредения озонов слой, и допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с целта на Европейския съюз в областта на климата.“
След окончателното гласуване в пленарна зала Съветът ще трябва официално да одобри текстовете преди публикуването им в Официален вестник на ЕС.
Флуорсъдържащите парникови газове, като флуоровъглеводороди, перфлуорвъглеводороди, серен хексафлуорид и азотен трифлуорид (използвани в хладилници, климатици, термопомпи, противопожарна защита, пенопласт или електрическо комутационно оборудване) и озоноразрушаващи вещества, като халони (използвани в пожарогасители), метилбромид (използвани за борба с вредителите) и ненапълно халогенирани хлорофлуоровъглеводороди (използвани в хладилници и климатични системи) са парникови газове, произведени от човека с висок потенциал за глобално затопляне. Емисиите от тези газове трябва да бъдат допълнително намалени, за да се допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата и да се спазват международните споразумения (Монреалския протокол и свързаното с него изменение от Кигали).
С приемането на настоящия доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите ЕС да подкрепи прехода към устойчив модел на растеж и да насърчава по-екологични производствени процеси, както е посочено в предложение 11, параграф 1 от заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа.