Защо четвъртата по големина икономика в ЕС се сблъсква с типични за миналото проблеми?

Pixabay
share

Испания е четвъртата по големина икономика в ЕС, но същевременно се нарежда на четвърто място и по равнище на бедност. През 2022 г. страната е лидер по създаване на работни места и заема челни позиции на Стария континент по разпространение на 5Джи (5G) мрежата и цифровизацията, но инвестира недостатъчно в научноизследователска и развойна дейност. 

Испания е богата страна, но страда от проблеми, които са по-типични за бедните държави, пише испанското издание на "Бизнес инсайдър". От 193 страни в света Испания заема 14-о място по номинален брутен вътрешен продукт (БВП), според данните на Световната банка, което означава, че е част от 7-те процента на най-богатите страни по БВП. По отношение на БВП на глава от населението обаче тя пада до 33-о място и се нарежда зад Литва, Кипър и Чехия.

"Подобно на тийнейджър, който е пораснал твърде бързо и има неща, които не му прилягат и черти от характера, които не му пасват, така и Испания е едновременно бедна и богата". Това сравнение прави Вирхиния Ернанс, професор по икономика от университета в Алкала де Енарес, информира БТА.

Бумът на университетските дипломи, включването на жените на трудовия пазар, присъединяването на Испания към ЕС в средата на 80-те години на миналия век след период на дълга диктатура - това са твърде бързи промени за много кратко време.

"През тези 40 години станахме свидетели на невероятни промени, които обаче повлякоха със себе си и структурни", анализира Ернанс.

"Не става дума само за исторически и социални явления", твърди Калин Аркалеан, професор от катедрата по икономика, финанси и счетоводство на бизнес училището "Есаде" в Барселона. "Сред многобройните потенциални причини за това развитие, можем да назовем несигурностите, свързани с икономическата политика, бизнес структурата, сложността на трудовия пазар или относително ниския дял на иновациите в компаниите", твърди експертът.

"Всяка страна има своите проблеми" заявява и Октавио Гранадо, анализатор във Фондация "Алтернативи" и бивш държавен секретар за социалната безопасност.

"Във Франция това е огромният размер на държавния сектор, в Германия е икономическият модел, който понастоящем търпи неуспех, а в Испания са икономическите трансформации", казва Гранадо. 

Туризмът продължава да увеличава тежестта си в икономиката (без пандемичния период) и достига до 12,2 на сто от БВП, според данните на "Екселтур" (Exceltur), докато делът на промишлеността е намалял от 18,7 на сто от БВП през 2000 г. до малко над 15 на сто през 2022 г.

"Влизането в ЕС засегна по някакъв начин индустриалното преобразуване, като испанският производствен сектор изостави промишлеността и се фокусира върху услугите", коментира Ернанс. 

Резултатът от това прекъсване в индустриалното преобразуване е производствен модел, който концентрира заетостта в големите градове. Те са единствените, в които населението се увеличава, докато в останалата част от страната намалява заради липсата на възможности за работа.

"Озоваваме се пред трудов пазар, който залага на сектора на услугите и е със структурни проблеми по отношение на деиндустриализацията, със заетост, която е концентрирана в Мадрид и Барселона, където е налице висококачествено университетско образование и редица други географски области, в които е много трудно човек да си намери работа", описва ситуацията Вирхиния Ернанс.

"В зависимост от това, за коя територия става дума, испанската икономика напредва с по-голяма или по-малка скорост, което се дължи на производствената структура. От 2007 г. е налице много бърз растеж с редица социални и икономически постижения, но моделът ни залага на концентрация в големи ядра",  отбелязва тя.

Резултатът са огромни различия - разлика в данните за безработицата и за БВП в отделните общини и за жилищния пазар, а големите градове са почти единствените места, където младите хора могат да започнат работа, но и където трудно могат да си намерят жилище заради ценовия натиск. 

Пазар на труда: "историческо проклятие"

Испания може и да създава работни места на висока скорост, но е и икономиката с най-висок дял на безработицата в ЕС - 12,6 на сто. Безработицата сред младите хора е сравнима само с тази в Гърция.

"Въпросът с равнището на безработицата има своите исторически причини, това е нашето голямо проклятие", отбелязва Гранадо.

Става дума за структурен проблем, който се подхранва от поляризацията на заетостта в големите градове - "предлагането и търсенето са концентрирани в няколко града, докато в останалата част от страната са налице трудности при намирането на работа", отбелязва той. 

Към териториалната "пропаст" се прибавя и несъответствието между търсене и предлагане, което става все по-голямо. В Испания, страна с 2,7 милиона безработни и най-високо равнище на безработица в ЕС, свободните позиции са на рекордно ниско равнище. 

"Когато анализираме как се представят тези хора на пазара на труда, стигаме до извода, че макар и да си намират работа, много от тях заемат позиции, не изискващи образователното ниво, което са получили. Има голям процент свръхквалифицирани служители", отбелязва Мария Ромеро, управляващ партньор в Международни финансови анализатори.

След края на последната финансова криза за всяко създадено работно място е имало две трети свръхквалифицирани служители.

През 2022 г. 50,5 на сто от младите испанци на възраст между 25 и 34 години са имали професионално или висше образование спрямо 47,2 на сто в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и 44,7 на сто в ЕС.  

Лидери в неравенството

Испания е сред тези 7 на сто от най-богатите страни в света, ако се вземе предвид номиналния БВП, и в 15 на сто, ако става сума за доход на глава от населението, като същевременно е една от страните с най-висок процент на бедност.

"Ако говорим за риска от бедност и социално изключване, Испания е сред най-засегнатите страни. Позицията на Испания по отношение на средната производителност и неравенството, буди тревоги от известно време",  отбелязва Аркалеан.

"Понастоящем Испания има същия доход на човек от населението в реално измерение (най-добрият показател за богатството на една страна) като през 2005 г. - около 24 600 евро. "Намираме се по пътя към две изгубени десетилетия", изразява съжалението си Тони Ролдан, директор на Центъра за икономически политики на "Есаде".

Икономическото доверие в еврозоната спада до най-ниското си ниво от 3 г.

Във всеки случай, пояснява Гранадо, много от тези проблеми може и да са специфични за испанската икономика, но това не прави Испания единствената икономика със специфични проблеми. "От 125 години сме специалисти по екзистенциални кризи и си задаваме въпроса "Какво се случва с Испания?", а истинският въпрос трябва да е "Ще можем ли да разрешим проблемите си?", заключава той. 

Водещи новини

Още новини