Испания е четвъртата по големина икономика в ЕС, но същевременно се нарежда на четвърто място и по равнище на бедност. През 2022 г. страната е лидер по създаване на работни места и заема челни позиции на Стария континент по разпространение на 5Джи (5G) мрежата и цифровизацията, но инвестира недостатъчно в научноизследователска и развойна дейност.
Испания е богата страна, но страда от проблеми, които са по-типични за бедните държави, пише испанското издание на "Бизнес инсайдър". От 193 страни в света Испания заема 14-о място по номинален брутен вътрешен продукт (БВП), според данните на Световната банка, което означава, че е част от 7-те процента на най-богатите страни по БВП. По отношение на БВП на глава от населението обаче тя пада до 33-о място и се нарежда зад Литва, Кипър и Чехия.
"Подобно на тийнейджър, който е пораснал твърде бързо и има неща, които не му прилягат и черти от характера, които не му пасват, така и Испания е едновременно бедна и богата". Това сравнение прави Вирхиния Ернанс, професор по икономика от университета в Алкала де Енарес, информира БТА.
Бумът на университетските дипломи, включването на жените на трудовия пазар, присъединяването на Испания към ЕС в средата на 80-те години на миналия век след период на дълга диктатура - това са твърде бързи промени за много кратко време.
"През тези 40 години станахме свидетели на невероятни промени, които обаче повлякоха със себе си и структурни", анализира Ернанс.
"Не става дума само за исторически и социални явления", твърди Калин Аркалеан, професор от катедрата по икономика, финанси и счетоводство на бизнес училището "Есаде" в Барселона. "Сред многобройните потенциални причини за това развитие, можем да назовем несигурностите, свързани с икономическата политика, бизнес структурата, сложността на трудовия пазар или относително ниския дял на иновациите в компаниите", твърди експертът.
"Всяка страна има своите проблеми" заявява и Октавио Гранадо, анализатор във Фондация "Алтернативи" и бивш държавен секретар за социалната безопасност.
"Във Франция това е огромният размер на държавния сектор, в Германия е икономическият модел, който понастоящем търпи неуспех, а в Испания са икономическите трансформации", казва Гранадо.
Туризмът продължава да увеличава тежестта си в икономиката (без пандемичния период) и достига до 12,2 на сто от БВП, според данните на "Екселтур" (Exceltur), докато делът на промишлеността е намалял от 18,7 на сто от БВП през 2000 г. до малко над 15 на сто през 2022 г.
"Влизането в ЕС засегна по някакъв начин индустриалното преобразуване, като испанският производствен сектор изостави промишлеността и се фокусира върху услугите", коментира Ернанс.
Резултатът от това прекъсване в индустриалното преобразуване е производствен модел, който концентрира заетостта в големите градове. Те са единствените, в които населението се увеличава, докато в останалата част от страната намалява заради липсата на възможности за работа.
"Озоваваме се пред трудов пазар, който залага на сектора на услугите и е със структурни проблеми по отношение на деиндустриализацията, със заетост, която е концентрирана в Мадрид и Барселона, където е налице висококачествено университетско образование и редица други географски области, в които е много трудно човек да си намери работа", описва ситуацията Вирхиния Ернанс.
"В зависимост от това, за коя територия става дума, испанската икономика напредва с по-голяма или по-малка скорост, което се дължи на производствената структура. От 2007 г. е налице много бърз растеж с редица социални и икономически постижения, но моделът ни залага на концентрация в големи ядра", отбелязва тя.
Резултатът са огромни различия - разлика в данните за безработицата и за БВП в отделните общини и за жилищния пазар, а големите градове са почти единствените места, където младите хора могат да започнат работа, но и където трудно могат да си намерят жилище заради ценовия натиск.
Пазар на труда: "историческо проклятие"
Испания може и да създава работни места на висока скорост, но е и икономиката с най-висок дял на безработицата в ЕС - 12,6 на сто. Безработицата сред младите хора е сравнима само с тази в Гърция.
"Въпросът с равнището на безработицата има своите исторически причини, това е нашето голямо проклятие", отбелязва Гранадо.
Става дума за структурен проблем, който се подхранва от поляризацията на заетостта в големите градове - "предлагането и търсенето са концентрирани в няколко града, докато в останалата част от страната са налице трудности при намирането на работа", отбелязва той.
Към териториалната "пропаст" се прибавя и несъответствието между търсене и предлагане, което става все по-голямо. В Испания, страна с 2,7 милиона безработни и най-високо равнище на безработица в ЕС, свободните позиции са на рекордно ниско равнище.
"Когато анализираме как се представят тези хора на пазара на труда, стигаме до извода, че макар и да си намират работа, много от тях заемат позиции, не изискващи образователното ниво, което са получили. Има голям процент свръхквалифицирани служители", отбелязва Мария Ромеро, управляващ партньор в Международни финансови анализатори.
След края на последната финансова криза за всяко създадено работно място е имало две трети свръхквалифицирани служители.
През 2022 г. 50,5 на сто от младите испанци на възраст между 25 и 34 години са имали професионално или висше образование спрямо 47,2 на сто в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и 44,7 на сто в ЕС.
Лидери в неравенството
Испания е сред тези 7 на сто от най-богатите страни в света, ако се вземе предвид номиналния БВП, и в 15 на сто, ако става сума за доход на глава от населението, като същевременно е една от страните с най-висок процент на бедност.
"Ако говорим за риска от бедност и социално изключване, Испания е сред най-засегнатите страни. Позицията на Испания по отношение на средната производителност и неравенството, буди тревоги от известно време", отбелязва Аркалеан.
"Понастоящем Испания има същия доход на човек от населението в реално измерение (най-добрият показател за богатството на една страна) като през 2005 г. - около 24 600 евро. "Намираме се по пътя към две изгубени десетилетия", изразява съжалението си Тони Ролдан, директор на Центъра за икономически политики на "Есаде".
Във всеки случай, пояснява Гранадо, много от тези проблеми може и да са специфични за испанската икономика, но това не прави Испания единствената икономика със специфични проблеми. "От 125 години сме специалисти по екзистенциални кризи и си задаваме въпроса "Какво се случва с Испания?", а истинският въпрос трябва да е "Ще можем ли да разрешим проблемите си?", заключава той.