В търсене на баланс между нуждата от работна сила и конкурентоспособност Германия обмисля на свой ред четириседмична работна седмица, вече проучена в други страни и одобрена от някои компании – иноватори, предаде АФП.
Темата влиза в дневния ред на водещата европейска икономика на фона на заплахата от рецесия и предпазливостта на работодателите. Други, като ръководителя на проекти в областта на климатичните инсталации като Мансимилиан Херман виждат в тази криза възможността за радикални трансформации. Той ,заедно с други свои колеги в началото на януари,"прегърна" идеята за четиридневната работна седмица, за да има свободен петък при запазване на получаване на възнаграждението.
По време на годишните преговори за заплатите в стоманодобивната промишленост, които ще започнат в средата на ноември, мощният синдикат "И Ге Метал" (IG Metall) иска да въведе четиридневна работна седмица посредством намаляването от 35 на 32 часа на седмичния обем и при еднакво заплащане.
В началото на 2024 година 50 компании с различен мащаб и от разнообразни сектори ще тестват за период от шест месеца намаляването на работното време, като целта е да запазят същата производителност.
Според проучване на фондация "Ханс Бьоклер" 81 на сто от германците, работещи на пълно работно време, биха искали да имат четиридневна работна седмица.
Нереалистична мечта
Докато в Белгия от края на 2022 година работниците, които искат, могат да работят същия брой часове четири дни вместо пет, в Германия законът дава свободата на служителите си да фиксират работното си време средно 39 часа седмично до общо 48 часа.
Ентусиазмът на служителите обаче е охладен от много мениджъри и икономисти, сред които и Холгер Шефер, според когото намаляването на работното време с "от порядъка на 20 на сто" би имало "унищожителен икономически резултат".