Най-старият езерен град, открит досега на европейския континент, се намира на албанския бряг на Охридското езеро – в селището Лин, съобщава АФП, като се позовава на резултати от изследване на Университета в Берн, Швейцария.
Резултатите от скорошно лабораторно изследване за радиовъглеродно датиране на проби от наколни жилища, открити край бреговете на малкия полуостров Лин, поставят древността му между 6000 и 5800 г. пр. н. е.
„Доколкото ни е известно, езерният град Лин е най-старият в Европа. Той е няколкостотин години по-стар от тези, които познавахме досега“ в Средиземно море и в алпийския регион, обясни пред АФП археологът Алберт Хафнер, директор по археологически изследванията в Университета в Берн.
В продължение на четири години Хафнер е част от ръководството на екип от албански и швейцарски археолози, които извършват разкопки в изумрудените води на Охридското езеро, най-старото езеро в Европа, класифицирано като обект на световното наследство на ЮНЕСКО, което Албания дели с Република Северна Македония.
„На север от Алпите най-старите обекти датират от около 4000 г. пр. Хр., пò на юг, италианските алпийски езера (датират) от около 5000 г. пр. Хр.“, уточнява експертът за европейските езерни градове от неолита.
Тези поселения са се състояли от къщи на кокили заради разположението си в райони, редовно наводнявани от покачващи се води.
Според първите оценки, езерният град Лин вероятно е имал население от 200 до 500 души, предаде БТА.
С помощта на професионални водолази археолозите продължават да се редуват да се спускат на дъното на Охридското езеро, за да извадят вкаменени фрагменти и най-вече парчета дъбово дърво.
Анализът на годишните пръстени на тези стволове по метода на дендрохронологията трябва да позволи получаването на ценна представа за климатичните и екологичните условия за онова време, както и за ежедневния живот на обитателите на този град, обяснява ръководителят на албанските изследователи археологът Адриан Анастаси.
„Дъбът е като швейцарски часовник, много точен, като календар“, подчертава Алберт Хафнер.
По думите на Анастаси проучванията текат много бавно и с голяма предпазливост, за да може да бъде проучена структурата на наколното селище, без то да бъде повредено, а обилната растителност не улеснява работата. Той допълни, че е важно за археолозите на терен да разберат защо тези хора са избрали този тип архитектура.
Засега се предполага, че земеделието и скотовъдството са били основните занимания на жителите в селището на полуострова.
„Намерихме различни семена, растения, както и кости на диви и домашни животни“, изброява Илир Джипали, албански професор по археология, който отговаря за първото сортиране на материалите, извадени на повърхността.
Всяко спускане до дъното на езерото носи ценна информация за реконструкцията на архитектурата на жилищата и организацията на живота на хората в селището, които може да се окажат сред първите уседнали жители на европейския континент, според Адриан Анастаси.
След скорошно двучасово гмуркане Кристи Анастаси, албански изследовател по подводна археология, откри голямо количество археологически материали, керамика и фрагменти от сечива от кремък на дълбочина от четири метра.
Проби от различни органични вещества редовно се изпращат в университетските лаборатории в Берн за анализ, отбелязва още АФП.
Археолозите са открили, че градът вероятно е бил фортифициран.
Те оценяват на около 100 000 броя на кокилите, забити в дъното на езерото край Лин, което професор Хафнер нарече „истинско съкровище за изследване“ и уточни, че проучването на мястото може да отнеме още двадесет години.
„За да се защитят, те е трябвало да изсекат гора“, заяви Хафнер. Да се защитят от кого обаче? За археолозите е трудно да дадат отговор веднага.
„Това са ключови за праисторията обекти, които са интересни не само за региона, но също и за цяла Югозападна Европа“, заяви археологът.