Вчера беше коронацията на крал Чарлз III във Великобритания. Церемонията имаше най-вече правно и религиозно значение, тъй като на практика той стана крал на 150 милиона души в Обединеното кралство и 14 други страни – от Австралия до Ямайка, когато миналата година почина майка му Елизабет II, която беше на-дълго управлявалият британски монарх. И именно очакванията към него са да вземе за пример нейното държание и репутация.
Величествена церемония за корясването на крал Чарлз III в контекста на инфлация и движенията за независимост в Ирландия и Шотландия са само някои от многото затруднения, пред които новият крал ще се изправи и имат потенциала да помрачат началото на управлението му.
„Мисля, че тази отговорност ще му тежи – да спазва и надгради завета на майка си. Вероятно ще се чувства нападнат както в личен план, в смисъл на отговорност към паметта на майка му, така и в собствения си правен статут“, казва Ана Уайтлок – професор по история на монархията в университета „Сити“ в Лондон, птрдаде БНР.
След смъртта на Елизабет II миналата година голяма част от юрисдикциите, където има банкноти с нейния лик, започнаха дебат за статута си и за връзките с Обединеното кралство. Например, на банкнотата от 5 австралийски долара няма да е портретът на крал Чарлз III, а ще има изображения с почит към историята на коренните народи. Междувременно, Ямайка обмисля да отхвърли монархията, както направи Барбадос през 2021 г. – решение, което британското кралско семейство всъщност приветства. Професорът по британска история и история на страните от Общността на нациите в университета на Лондон Филип Мърфи:
„Много лидери на държави от Карибския регион са говорили в миналото за това да станат републики. И в известен смисъл Чарлз няма да бъде критикуван за това, защото не изглежда, че с възкачването му на трона изведнъж всички се разбягват. Процесът вече е започнал.“
Председателят на изследователски институт в Канада Шачи Кърл:
„Когато попитахме канадците какво е бъдещето на монархията, трябва ли Канада да остане конституционна монархия, трябва ли кралското семейство да продължи да бъде начело на държавата и през идните поколения и в следващите 50-100 години, отговорът беше „не“. Но на практика не се намира жив политик, който наистина да е склонен да се заеме с този въпрос и да си вкара главата в това „гнездо на оси“.“
На два пъти, още преди коронацията, крал Чарлз III беше замерян с яйца в родната Великобритания.
„Допитванията до общественото мнение показват, че силната подкрепа за монархията все пак намалява. Кралското семейство е чувствително към подобни промени и следователно не искаше коронацията да бъде твърде скъпа или екстравагантна. А и самият крал Чарлз е изказвал желанието си да свие кралското семейство до едно твърдо ядро“, обяснява Робърт Хазел, професор по правителствени и конституционни въпроси в „Юнивърсити Колидж“ в Лондон.
Неодобрението към кралското семейство е свързано основно с финансовото им състояние. На монархията се полага държавна годишна издръжка. Субсидията се определя като процент от доходите, които носят имотите на короната – голямото портфолио от недвижима собственост, което е на разположение на фамилията. От тези пари се финансират официалните задължения на монарсите като пътувания, охрана, заплащане на служителите на двореца и поддръжка на сградите. Обект на подозрения е обаче личното богатство на всеки от членовете на кралското семейство. Наскоро „Гардиън“ публикува разследване за финансовите им дела, в което се твърди, че състоянието на крал Чарлз III възлиза на близо два милиарда паунда. Изданието отбелязва обаче, че информацията за капитала на монарха е недостъпна за обществото и е невъзможно да се узнае реално с колко пари разполага той. Именно тази неяснота е един от „тръните в очите“ на противниците на монархията във Великобритания. Най-голямото подобно движение е „Република“, основано през 1983 г., което агитира държавният глава да се избира. Негов ръководител е Греъм Смит, който смята, че любовта и уважението, на които се радваше Елизабет II, няма да се прехвърлят върху крал Чарлз III и това може да се окаже най-добрият шанс те да постигнат целта си и да сложат край на кралската институция, чиято история е вече повече от хилядолетна:
„Мисля, че монархията е застрашена, защото изгубиха звездния си играч. Очевидно е, че подкрепата за тях намалява. Интересът също и за тях това е голям проблем. Ентусиазмът около коронацията е около девет процента.“
Истинската заплаха за династията Уиндзор обаче не е враждебността от страна на политици или общественост, а по-скоро апатията и възможността заради нея да се превърнат в пренебрежими, незначителни елементи, твърдят наблюдатели. За да не се случи това те трябва да бъдат под светлините на прожекторите и както да се радват на народната любов, така и да търпят критики. Приспособяването към модерния свят е необходимо, за да продължи тази институция да съществува. Робърт Хардман – автор на биографична книга за Елизабет II коментира:
„Релевантността е от решаващо значение за монархията. Голямата заплаха за бъдещето й не са тълпи, които да нахлуят в двореца. Не е революцията. А това да станат маловажни, без значение. Те разбират казаното от покойната кралица, че трябва да те видят, за да ти повярват. Те трябва да имат роля в живота на нацията.“
Командващият британските въоръжени сили адмирал Тони Радакин вярва, че Чарлз ще изпълнява достойно задълженията си:
„Той има забележителна мрежа от контакти, срещал се е със страшно много лидери навсякъде по света. Щастливци сме, че го познаваме толкова добре, че е бил част от въоръжените сили и можем да му служим със същия дълг и ангажираност, както и че той може да ни предложи същата изключителна гледна точка както майка си.“
Журналистката Джоана Колс изтъква, че няма никой по-подготвен за трона от Чарлз:
„Той знае какво се изисква от него. Критикуват го, че би се намесил в политиката или че твърде много ще се застъпва за каузите, в които вярва. Но беше до майка си в продължение на 73 години, подготвяйки се да поеме нейните задължения. Интересното е, че причините, поради които го приемаха за ексцентричен преди 30-40 години, сега намират отклик сред хората, особено у младите – позициите му за промените в климата, органичните храни и архитектурата. Мисля, че той ще е много по-способен крал, отколкото хората очакват.“
Обтегнатите отношения в кралското семейство също са предизвикателство, което той ще трябва да реши.
От някои – осмиван, от други – харесван, за трети – неразбран, факт е, че крал Чарлз III има нелеката задача да намери своето място в бързо променящия се свят, като същевременно пази традициите, които носят великолепието на короната. От първото му обръщение към британците и Общността на нациите през септември миналата година стана ясно, че основен негов приоритет е стриктно да спазва и изпълнява обществената си роля:
„Възпитан съм да ценя високо чувството за дълг спрямо другите. И да тая най-голямо уважение към ценните традиции, свободи и отговорности на нашата уникална история и система на парламентарно управление. Както правеше кралицата с непоколебима отдаденост, и аз сега тържествено обещавам в оставащото ми време, което Бог ми е отредил, да спазвам конституционните принципи, които са същността на нашата нация. И независимо дали живеете в Обединеното кралство или отвъд, независимо от произхода и вярванията ви, аз ще се стремя да ви служа с преданост, уважение и любов, както съм правил през целия си живот.“
- обеща крал Чарлз III. В неговите ръце сега е оцеляването на монархията и единството на Великобритания. Повечето от монархиите в Европа или вече ги няма или са свити и с оскъдно влияние. Британското кралско семейство обаче устоява. Ще продължи ли да бъде така?