Нивото на най-голямата река в Италия - По, е спаднало критично - колкото и миналото лято, а това е повод за тревога от предстояща голяма суша, съобщава АП.
Зимните снежни полета, които обикновено предпазват реката от пресъхване през топлите месеци, са се свили със 75%, според агенцията за климата и околната среда в провинция Болцано. Това вече кара някои хора, които разчитат на река По, да вземат мерки.
„След няколко дни ще трябва да отменя всички резервации за круизите ни по река По заради плитката вода“, каза капитан Джулиано Ландини, докато клати глава с широко разперени ръце на командния мостик на кораба „Страдивари“, акостирал под моста на Борето и заобиколен от дълги пясъчни ивици.
Неговият 60-метров плавателен съд превозва до 400 души дори и в плитки води, но дебитът на реката в момента е едва 350 куб. м в секунда - толкова малък, колкото и през юни миналата година, когато условията бяха едни от най-горещите и най-сухите от 70 години насам. Корабоплаването е на път да стане невъзможно, ако скоро не паднат обилни валежи.
652-километровата река По, която тече от северозападния град Торино до Венеция на източния бряг, пресича най-гъсто населената, силно индустриализирана и най-интензивно обработвана част на Италия, известна като италианската хранителна долина. Тя е дом на рибари и кораби, напоява богати земеделски земи, захранва турбини и изхранва местното население по бреговете и делтата си. Водата поддържа и туризма - световноизвестни езера като Гарда и Комо се препълват всяка година от милиони чуждестранни туристи, които обичат да се наслаждават на чистата вода, на изкуството и на добрата храна.
Капитан Ландини се научава да плува и да управлява лодка по река По, още като дете. „Роден съм на реката, някога тя беше толкова жива, пълна с рибари, а сега след няколко години рискуваме да имаме само сухо корито, чувствам се зле и ми е мъчно, като виждам реката в такова състояние“, казва той, гледайки пясъчните брегове на реката, които все повече се приближават до кораба му.
В началото на април нивото на реката е достигнало рекордно ниски 30-годишни стойности, а дебитът ѝ е бил една трета от средния за сезона, съобщава службата за управление на басейна на река По. Околните Алпи преживяха необичайно суха и топла зима, поради което не разполагат със снежни запаси, които обикновено биха захранвали По и различни други притоци в края на пролетта и лятото, за да задоволят високите нужди от вода за напояване, пиене и производство на електроенергия.
Сред някога силно заснежените върхове има естествени и изкуствени езера, които вече са с 30% под средните сезонни нива, а снежната покривка е със 75% под 10-годишната средна сезонна стойност, обяснява Флавио Руфини, директор на агенцията за климата и околната среда в провинция Болцано. Алпийските езера в провинция Болцано съхраняват средно около 100 млн. литра вода, но след сухата зима сегашното им ниво едва достига 42 млн. литра. Алпийските езера са от съществено значение за оцеляването на италианските реки през лятото. Езерата са толкова пресъхнали, че една стара кула изплува от дъното на изкуственото езеро Вернаго, а древната камбанария на вече потопеното село Курон Веноста стърчи повече от обикновено в езерото Резия.
По бреговете на река Адидже в северната част на Тренто водата също е с дебит, наполовина по-нисък от средния за сезона. Ниският дебит позволява на Адриатическо море да се просмуква нагоре по реките По и Адидже на десетки километри, застрашавайки посевите, мидените ферми, водоносните пластове и дори питейната вода на някои селища.
Причината за това отчасти е изменението на климата, причинено от човека: по-високите температури водят до топене на снега и до изпаряване на повече вода във въздуха. Това може да направи засушаванията по-дълги, по-интензивни и по-чести.
Италианското правителство все още не е назначило извънреден комисар, който да посредничи с пострадалите и засегнатите региони. Ако скоро не завали дъжд, местните и националните власти скоро ще бъдат изправени пред драконовски решения за евентуално нормиране на водата и избягване на „водни войни“ между различните италиански региони.
„Италия е много добра в справянето с извънредни ситуации, но доста лоша в планирането“, обяснява Алесандро Брати, генерален секретар на службата за управление на басейна на река По. „В неотдавнашния указ за сушата, издаден от правителството, няма нищо, няма многогодишно планиране, няма предвидени инфраструктурни проекти“, пояснява той.
Навлизането на солени води може да бъде ограничено чрез противосолни бариери, но службата за басейна на река По едва наскоро получи средства за проект в разклона на делтата Пила и ще минат години или дори десетилетия, преди да бъде положен основният камък.
Италианските фермери обаче не чакат официален отговор на сушата. Много от тях инвестират в съвременни технологии за напояване, за да пестят вода през най-горещите месеци на годината. Сонди, които следят соковете директно в стволовете на дърветата, дронове, които записват количеството вода в листата, въздушни и подземни капкови напоители и мобилни приложения водят до спестяване на вода до 70% в някои случаи в сравнение с по-разточителния метод на напояване с разпръскване.
Фермата „Пасколоне“ използва методи за капково напояване, които вкарват вода с по-ниска скорост, и ползва активно „Ирифрейм“ (Irriframe) - публичен и безплатен интернет портал, който анализира метеорологичните данни, подземните сонди за влажност и нивото на водоносните пластове, давайки точни указания къде, кога и колко вода трябва да се излее на нивите. „С помощта на технологиите и интернет намалихме наполовина нуждите си от вода“, казва Симоне Коки, собственик на фермата „Пасколоне“, и добавя: „Единственият проблем е, че тези инструменти са много скъпи“.
В Италия 16 региона използват данните за времето, влажността и сателитните данни на „Ирифрейм“ - общо 7 милиона хектара напоявана земя. Но въпреки всички подобрения на земеделските стопани, свързани с пестенето на вода, регионът все още ще се бори, ако не дойде дъжд.