Процесът на пълноценен преход към демократично общество в Румъния и България е застинал заради неосъществено скъсване с комунистическото минало, ширеща се корупция, силно влияние на организираната престъпност и липса на всякакво върховенството на закона, пише Джуди Демпси от организацията за международно сътрудничество „Carnegiе Europe” за американския ежедневник „Ню Йорк Таймс”, цитирана от БТВ.
Още преди приемането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г. е било ясно, че двете страни не са готови за членство – ендемичната корупция, силните криминални мрежи, замесени в трафик на хора и дрога, безсилието на съдебната власт и закона са били достатъчно ясен сигнал за това, пише авторката. Все пак ЕС решава, че е по-добре да включи двете държави в състава си, за да насърчи провеждането на ключовите реформи в тях.
И България, и Румъния полагат спорадични усилия в борбата с корупцията оттогава, но от последния доклад на Европейската комисия стана ясно, че цялостната картина все още е мрачна, коментира още Джуди Демпси.
Въпреки надеждата, че младото поколение в двете страни ще донесе нова демократична политическа култура и ще скъса с комунистическото минало, очакванията не се оправдават.
В доклада си за България ЕК подчертава ролята на българските организирани престъпни групировки. Според "Европол" те действат на територията на 15 страни-членки на ЕС и са специализирани в трафика на хора и измамите с кредитни карти. Вътре в страната пък групировките играят уникална роля, се посочва в доклада. Те упражняват въздействие върху икономиката, което ограничава конкурентоспособността и спъва чуждите инвестиции. Престъпните организации също така имат средства за влияние върху политическите процеси и държавните институции.
Премиерът на Румъния Виктор Понта бе обвинен от ЕК в погазване на върховенството на закона, заради опитите си да свали от власт президента Траян Бъсеску. 39-годишният лидер на Социалистическата партия уволни двама омбудсмани от опозицията, отстрани лица, отговорни за разследването на румънското комунистическо минало и затегна контрола върху държавната телевизия. Освен това той изглежда решен да предпази от съд бившите комунисти и тези, подведени под отговорност.
„Виктор Понта върна назад всички подобрения, които се опитахме да направим през последните години”, смята Моника Маковей, консервативен законодател в Европейския парламент.
„Проблемът е в това, че промяната в политическа култура, градена с десетилетия, отнема повече от приемането на чисто техническите закони на ЕС”, заявява пред „Ню Йорк Таймс” Антоанета Приматарова от Центъра за либерални стратегии в София.
В продължение на години ЕС се придържа към една формула за страните-членки, коато гласи, че държавите от Съюза трябва да адаптират икономическото и търговското си законодателство, здравеопазването и околната среда, в съответствие с това на ЕС. Но едно е адаптирането, а съвсем друго – изпълнението им и промяната на политическата култура, допълва Приматарова. Според нея Еврокомисията не е изчислила колко дълго отнема прехода при премахването на дълбоко укрепени структури.
От своя страна, Моника Маковей заявява, че ако България и Румъния са отворили секретните полицейски досиета от социализма по-рано, това е могло да помогне в борбата с корупцията и за разплитането на наложените комунистически мрежи.
За пример се посочват централноевропейските страни, чийто преход към демокрация протече значително по-добре благодарение на силната опозиция още по времето на социализма (Полша) и законите за прочистване на тайните комунистически служби (Унгария и Чехословакия).
И все пак членството в Евросъюза дава на гражданското общество шанса да се бори за промяна и отговорност, смята политологът от Софийския университет Даниел Смилов. „Щяхме да сме много, много по-зле извън ЕС. Преходът щеше да отнеме дори повече време”, допълва той.