Исторически скептични относно усилията на Европейския съюз за задълбочаване на сътрудничеството, датските избиратели ще изберат дали да се откажат от решението на страната преди 30 години да не участват в общата отбранителна политика на блока, съобщава Ал-Джазира.
Референдумът в Дания ще се проведе в сряда. Той е последният пример за европейски страни, които търсят по-тесни връзки в отбраната със съюзници в отговор на инвазията на Русия в Украйна.
Той следва историческите опити на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО - нещо, което ще бъде разгледано на среща на върха следващия месец.
Присъединяването на Дания към отбранителната политика на ЕС би имало сравнително скромен ефект върху архитектурата на сигурността на Европа, особено в сравнение с присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО.
Но Кристин Нисен, изследовател от Датския институт за международни изследвания, каза, че и двата хода са "част от една и съща история" и ще засилят военното сътрудничество на континент, зашеметен от войната в Украйна.
Тя каза, че основният ефект от изоставянето на решението за отказ ще бъде, че датските служители могат да останат в стаята, когато колегите от ЕС обсъждат отбранителни теми и датските сили могат да участват във военните операции на блока.
Дания, член-основател на НАТО, остана встрани от усилията на ЕС за изграждане на обща политика за сигурност и отбрана успоредно с трансатлантическия алианс.
Това беше един от четирите хода за отказ, за които настояваха датчаните, преди да приемат Договора от Маастрихт на ЕС, който положи основата на политически и икономически съюз.
Отказът от 1992 г. означава, че Дания не е участвала в дискусиите на ЕС относно отбранителната политика, нейното развитие и придобиване на военни способности и нейните съвместни военни операции, като тези в Африка и Босна и Херцеговина.
Датчаните също се отказаха от сътрудничеството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, общата валута и гражданството.
На референдум от 2000 г. датските избиратели решиха да останат извън еврозоната и 15 години по-късно гласуваха за запазване на освобождаването за правосъдие и вътрешни работи.
Социалдемократическата премиерка Мете Фредериксен призова за референдум на 8 март, по-малко от две седмици след като Русия започна инвазията си в Украйна на 24 февруари.
Тя призова гражданите да гласуват "за" за премахване на изключението, като каза, че това "ще засили сигурността".