През 2021 г. средните почасови разходи за труд в ЕС и еврозаната са били съответно 29,1 евро в ЕС и 32,8 евро, което е увеличение спрямо 28,6 евро и 32,4 евро съответно през 2020 г., сочи предварителната оценка на Евростат, публикувана днес.
Средните почасови разходи за труд прикриват значителни различия между страните членки на ЕС, като най-ниските разходи за труд са били регистрирани в България (7 евро) и Румъния (8,5 евро), а най-високи в Дания (46,9 евро), Люксембург (43 евро) и Белгия (41,6 евро).
Средните почасови разходи в промишлеността са били 29,1 евро в ЕС и 35,1 евро в еврозоната. В строителството разходите са били 26 евро и 29,3 евро съответно. Почасовите разходи за труд в сферата на услугите са били 28,8 евро в ЕС и 31,6 евро в еврозоната. В основно небизнес икономиката (с изключение на държавната администрация) разходите са били 30,3 евро и 33,6 евро съответно.
Двата основни компонента на разходите за труд са заплащането на час и разходите, които не са пряко свързани със заплата (например осигурителни вноски). Делът на несвързаните със заплата разходи за цялата икономика са били 24,6 на сто в ЕС и 25,1 на сто еврозоната. Най-ниският дял на разходи за труд, които не са свързани със заплатите, е бил регистриран в Литва (3,7 на сто), Румъния (4,9 на сто) и Ирландия (8,7 на сто), а най-високият в Швеция (32 на сто), Франция (31,9 на сто) и Италия (28,3 на сто).
През 2021 г. спрямо 2020 г. почасовите разходи за труд в цялата икономика, изразени в евро са нараснали с 1,7 на сто в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната.
За страните членки извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили през 2021 г. във всички страни, като най-голям растеж е бил отчетен в България (+9, 1 на сто), Полша (+8,2 на сто) и Унгария (+7,3 на сто). Те са нараснали по-малко в Швеция и Хърватия (+3 на сто във всяка от тях).
В еврозоната почасовите разходи за труд също са се повишили във всички страни членки с изключение на Италия (-1,6 на сто) и Испания (-0,3 на сто). Литва (+12,5 на сто), Естония (+6,5 на сто), Кипър и Словения (+6,2 на сто всяка от тях), както и Латвия (+6,1 на сто) са регистрирали най-голям растеж.
През 2021 г. повечето страни членки удължиха срока на схемите за подкрепа, въведени през 2020 г., за да се смекчи влиянието на пандемията от Ковид-19 върху компаниите и служителите. Те включваха основно краткосрочни работни ангажименти и временно освобождаване от работа, частично или цялостно компенсирано от правителствата Тези схеми се отчитат като субсидии (или данъчни облекчения) и са с отрицателен знак в компонента за разходи за труд, които не са свързани със заплати.