Германската икономика нарасна малко по-силно от очакваното през последното тримесечие на 2020 г. благодарение на силен износ и солидна активност в строителния сектор, показват възходящо ревизирани данни на федералната статистика Destatis.
Брутният вътрешен продукт на Германия се повиши през четвъртото тримесечие на миналата година с 0,3% спрямо предходното тримесечие, когато обаче нарасна с цели 8,5 на сто след рязък спад с 9,7% през второто тримесечие. Това представлява по-добро представяне на водещата европейска икономика в края на 2020 г. спрямо експресната оценка на Destatis за нарастване с едва 0,1 на сто на фона на въведените нови рестриктивни мерки, целящи ограничаване на силната втора вълна на коронавирусната пандемия.
Спрямо година по-рано БВП на Германия се сви през последното тримесечие на миналата година с 3,7% след спад с 4% през третото тримесечие и експресна оценка на Destatis за понижение с 3,9 на сто, предаде БНР. Немската статистика ревизира леко нагоре и данните за БВП за цялата отминала 2020 г., но въпреки водещата европейска икономика се сви с 4,9% спрямо 2019 г. при експресна оценка за спад с 5 на сто.
Промяна на БВП на тримесечна и на годишна база
Календарно-коригираните данни на Destatis пък показват, че германската икономика се сви през миналата година с 5,3%. Това е далеч по-сдържан спад спрямо този в много от останалите европейски държави, главно поради силните стимулиращи фискални мерки, които правителството на канцлера Ангела Меркел предприе, за да ограничи негативния ефект от коронавирусната пандемия.
Финансираните от поемането на нов дълг фискални мерки за подкрепа доведоха до общ дефицит на държавния бюджет от 139,6 млрд. долара, или 4,2% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. Това беше първият бюджетен дефицит от 2011 г. и вторият най-висок след Обединението на Германия.
Поради въведените нови противоепидемични ограничения в Германия от ноември 2020 година насам, разходите за крайно потребление на домакинствата се свиха през четвъртото тримесечие на миналата година с 3,3% спрямо третото тримесечие, когато отбелязаха силен растеж от 10,8 на сто. Това означава, че спадът на потребителските разходи беше далеч по-малък, отколкото през второто тримесечие на 2020 г., когато първоначалният шок от пандемията Covid-19 и въведения локдаун доведе до по-рязко свиване на крайното потребление с 11 на сто.
Правителствените разходи за крайно потребление също се свиха слабо с 0,5% през последните три месеца на 2020 г. след тяхно увеличаване през първите три тримесечия на изминалата година.
Бруто образуването на основен капитал в строителството допринесе за икономическия растежа през четвъртото тримесечие на 2020 г., тъй като нарасна с 1,8% спрямо третото тримесечие на 2020 г. Бруто образуването на основен капитал в машини и съоръжения бяха приблизително същите като през предходното тримесечие, понижавайки се с едва 0,1 на сто.
Позитивен ефект за германския икономически растеж в края на 2020 г. оказа и увеличаването на външната търговия. През четвъртото тримесечие на миналата година износът на стоки и услуги е нарасна с 4,5% в сравнение с предходните три месец, докато вносът се повиши по-слабо - с 3,7%, тъй като вносът на услуги намаля спрямо предходното тримесечие.
Кризата с коронавируса обаче продължава да има значително въздействие на пазара на труда. Икономическите резултати през четвъртото тримесечие на 2020 г. са постигнати от около 44,8 милиона заети лица, чието място на работа е в Германия. Това представлява намаление със 747 000, или с 1,6%, в сравнение с година по-рано. През предходните две тримесечия бяха регистрирани подобни намаления (с 1,4% през второто и с 1,6% през третото тримесечие на 2020г.).