Европа има добра позиция да се конкурира за лидерство в областта на изкуствения интелект, заяви еврокомисарят Мария Габриел по време на международната онлайн конференция "Въздействието на изкуствения интелект върху нашето общество", организирана от фондацията "Конрад Аденауер", посолството на Швейцария и Института по философия и социология на БАН.
Габриел отбеляза, че изкуственият интелект е от съществено значение за бъдещето на европейската икономика и общество. Тя посочи колко е важно да се включат демократичните ценности в алгоритмите на изкуствения интелект, за да се изгради доверие у гражданите за използването му.
Еврокомисарят коментира, че Европа e конкурентоспособна по отношение на научните публикации и трябва да се засили подкрепата за изследователите в областта на изкуствения интелект.
Тя отчете добри позиции на Европа и по отношение на стартъп екосистемата и отбеляза, че много европейски стартъпи се утвърждават като лидери в глобален план, като допълни и че България има голям потенциал в тази посока.
От гледна точка на използването на изкуствения интелект от бизнеса Европа също е на конкурентно ниво. Изкуственият интелект ще има влияние върху всички сфери в нашето общество - за по-добро здравеопазване, както можем да видим в използването му за борбата с COVID-19, за по-ефективна публична администрация, за по-безопасен транспорт, даде примери Мария Габриел.
Според нея трябва да се работи в посока на технологично усъвършенстване, изграждане на доверие в обществото по отношение на използването на изкуствения интелект и подобряването на уменията на работната сила. Талантите в областта на изкуствения интелект са една от нашите силни страни, затова трябва да продължим в усилията си за създаване на по-големи умения в тази посока, както и да се подкрепи водещата роля в областта на научните изследвания, каза еврокомисарят, като припомни, че има много добри инициативи в това отношение.
Тя отбеляза и възможността да се използва изкуствения интелект, за да се отговори на основните предизвикателства на 21-ви век като климатичните промени и риска от пандемии. Габриел обърна внимание на важността на това демократичните ни ценности и уважението към човешкото достойнство да бъдат включени в алгоритмите на изкуствения интелект.
Проф. Дирк Хелбинг от Федералния технологичен институт в Цюрих коментира, че постепенно се създава един нов свят. Той посочи, че има нова валута - т.нар. големи данни и криптовалутата, появяват се нови професии, променя се икономиката. Ученият отбеляза, че вървим в посока на ново общество и даде примери, че компании работят по идеи като т.нар. смартградове и "смартнации".
Проф. Хелбинг предупреди, че има големи възможности, но и големи етични предизвикателства, свързани с дигиталната трансформация. Той обърна внимание на дигиталната етика, която ще ни помогне да изградим отговорно дигиталното бъдеще.
Проф. Румяна Стоилова от Института по философия и социология на БАН коментира, че според мнението на учени, биоинженерството, комбинирано с развитието на изкуствения интелект, може да доведе до разделение на човечеството на малка група от "суперхора" и внушителна група от по-нисши, безполезни хомосапиенси. Колегата й Стефан Марков обърна внимание на социалното значение на интернет и дигиталното разделение. Дигиталното включване всъщност обхваща не само достъпа до интернет, но и възможността за подходящо хардуерно и софтуерно съдържание и услуги, а за ефективното използване на информационни и комуникационни технологии се изискват и умения за дигиталната грамотност, отбеляза той.
Стоилова отбеляза, че мотивацията и способностите на уязвими групи като по-възрасти хора, в малки населени места и хората с ниски доходи за използването на изкуствения интелект са под въпрос и е напълно възможно бъдещи проучвания да установят, че тези хора просто не искат да допуснат изкуствения интелект в своя свят. Младите потребители са образовани и опитни и в бъдеще те ще бъдат основните потребители на изкуствения интелект, като не се забелязват големи разлики при младите поколения в страните от ЕС. Важен урок с кризата с COVID-19 е нуждата от подобряване на дигиталните умения на възрастните хора, е едно от заключенията на изследователите от БАН.