Откакто Унгария освободи след съдебно решение кандидатите за убежище, Карзан Мохамед Шариф Амин се чувства доста самотен: повечето останали кандидати бързо са заминали на Запад, а той не вижда приток на нови.
"Вече почти няма с кого да си говоря", оплаква се пред АФП 37-годишният иракски кюрд, баща на четири деца - един от последните мигранти, намиращи се в центъра за настаняване във Вамошсабади (Северозападна Унгария).
През май Унгария бе осъдена от Съда на Европейския съюз, тъй като от 2017 г. автоматично въдворяваше в два "транзитни лагера" на южната си граница лицата, потърсили международна закрила.
Премиерът Виктор Орбан не одобри тази "агресия на Брюксел" и още повече втвърди политиката си. Затвори тези лагери и премести близо 300 кандидати за убежище в центрове за настаняване във вътрешността на страната, където малцина от тях решиха да останат, предаде БТА.
От юни т. г. той вече не позволява легалното влизане на нови мигранти през границите, с което според ООН нарушава европейското и международното право. Кандидатите за убежище вече не могат да подават документи на унгарска земя - трябва да търсят съдействие от посолствата на Будапеща в съседните страни.
Много малко хора го правят. В Сърбия - страната, през която минават най-много мигранти, едва седем души са почукали на 31 юли на вратата на унгарската дипломатическа мисия, сочат данни на правителството, предоставени на АФП.
Унгарската агенция по въпросите на убежището разполага с два месеца за оценка на тези "декларации за намерения". Ако молбата е удовлетворена, автоматично следва един месец под арест в Унгария.
Децата се въртят в краката на Карзан Мохамед Шариф Амин, докато разговаряме с него. Той не е пожелал да замине като другите - надява се молбата му да бъде разгледана до следващия месец и да се засели в Унгария като бежанец. "В крайна сметка страната е членка на ЕС, нали? Искам само децата ми да са щастливи", казва той.
И обяснява, че е избягал от Ирак, за да не го вземат войник. Има много лоши спомени от прекараните със семейството си година и половина в един от двата "транзитни лагера".
"Преживяхме там повече страдания и страх, отколкото в Ирак", отронва той. Там е родено последното от четирите му деца и Амин не е могъл да разбере как така се е получило, че те "растат в един унгарски затвор".
Тези два лагера, опасани с бодлива тел, са изградени по протежение на укрепеното гранично заграждение, издигнато по нареждане на Орбан през 2015 г. Построяването им бе осъдено от ЕС, в който Унгария членува от 2004 г.
Унгария, която е подписала Женевската конвенция, твърдеше, че лагерите не са от затворен тип и че кандидатите за международна закрила не са лишени от свобода, тъй като могат да се завърнат в Сърбия.
Тази страна обаче отказваше да приеме мигрантите обратно и те се озоваваха блокирани в нещо като юридическа "ничия земя".
След освобождаването му Карзан Мохамед Шариф Амин е бил прехвърлен във Вамошсабади, недалеч от град Дьор и Словакия - по онова време в опразнения център според него е имало най-много 15 души.
Заминаването на мигрантите не е ускорило разглеждането на неговия случай. Администрацията е забавила нещата "без обяснение", констатира Тимеа Ковач, адвокатка от унгарския Хелзинкски комитет - неправителствена организация, предлагаща юридическа помощ на бежанците.
"Всичко отнема много време, децата пропускат училище, а възрастните не могат да се интегрират", възмущава се тя пред АФП.
"Правителството на практика се е отървало от всички кандидати за убежище", смята унгарският говорител на агенцията на ООН за бежанците Ерньо Шимон.
Според унгарската полиция обаче около 20 000 души са били заловени в Унгария от януари до август т. г. при опит да проникнат в страната без документи. Те са били арестувани или върнати в Сърбия.
По данни на ООН само през юли Унгария е експулсирала в Сърбия 804 души.