Френският президент Еманюел Макрон събра двете камари на френския парламент (над 900 парламентаристи) във Версайския дворец край Париж, за да произнесе пред тях реч, в която направи преглед на свършеното от него за първата му година като държавен глава, предаде Асошиейтед прес.
Пред парламентаристите той представи и бъдещите си намерения. Някои от парламентаристите обаче бойкотираха словото на Макрон, критикувайки го, че е проява, присъща на монарх.
Пред депутатите Макрон обяви, че в скоро време ще има план за намаляване на държавните разходи, предаде Франс прес. Той каза, че неговото правителство ще представи в идните седмици нови решения, позволяващи да се спазят ангажиментите за намаляване на тези разходи. Макрон обеща, че решенията в тази насока ще са "силни и храбри".
"Не може да има намаляване на фискалната тежест или развитие на инвестициите без да забавим непрестанното увеличение на нашите разходи", каза Макрон. Той припомни, че всеки иска намаляване на данъците, но никой не иска да поема отговорност, когато се вземат решения в тази насока.
Макрон каза, че намаляването на държавните средства "се придружава от реорганизация на държавата чрез засилване на нейното присъствие в териториите, чрез по-голяма гъвкавост при управлението". Той каза, че до края на годината премиерът Едуар Филип ще представи всички решения за необходимата трансформация в тази насока.
Франция в края на юни официално излезе от процедурата за прекомерен дефицит, започната срещу нея от Европейската комисия през 2009 г. След 2,6 процента от БВП през 2017 г., френският дефицит ще достигне 2,3 процента през настоящата година и 2,8 процента през 2019 г., смята комисията в своите икономически прогнози.
В речта си Макрон каза още, че истинската граница в Европа е тази, която разделя прогресистите и националистите, и предупреди, че противопоставянето между тях ще е в центъра на европейските избори догодина, предаде Франс прес.
Макрон каза също така, че "републиката няма никакво основание да среща трудности с исляма".
"Още от есента ние ще изясним тази ситуация, като ще дадем на исляма рамка и правила, гарантиращи, че той ще се изповядва навсякъде по един начин, който съответства на законите на републиката", каза Макрон.
Във Франция има близо 6 милиона мюсюлмани.
Макрон обаче добави, че понякога има "един радикален, агресивен прочит на исляма, който цели да постави под въпрос нашите правила и нашите закони - тези на една свободна страна, на едно свободно общество, чиито принципи не се подчиняват на религиозни заповеди".
"Във Франция индивидуалната свобода и индивидуалните избори, стига да не накърняват правата на гражданите, са недосегаеми принципи", каза Макрон и добави, че няма да се толерира никакво поставяне под съмнение на тези принципи, извършено на базата на религиозна догма.
Правейки равносметка на първата си година като президент, Макрон призна: "Знам, че не мога да направя всичко, знам, че не мога да успея във всичко", предаде Ройтерс. Той добави, че е омиротворен от първата си година на власт, но и решен да изпълни обещанията си.
Речта на Макрон продължи 90 минути и на места той възприемаше скромен тон в опит, както изглежда, да опровергае обвиненията, че е арогантен и че е загубил контакт с хората, отбелязва Ройтерс.
Макрон защити в речта си решението си да премахне данъка върху богатство, което накара опонентите му да го нарекат "президент на богатите". "Една политика в полза на бизнеса не е политика в полза на богатите", каза той. "Невъзможно е да претендираш, че можеш да разпределяш богатството, ако не го създаваш на първо място", каза той.
Президентът говори и за нуждата от реформи, които да подготвят хората за промените в технологиите и за изискванията на работните места.
Макрон също така заяви, че президентската служба изисква смирение, но допълни, че става дума "за смирение в самия себе си, но не и смирение за Франция".
На критиците, които бойкотираха речта му днес, той каза, че ще поиска промяна в конституцията, така че парламентаристите да могат да дебатират с президента по време на подобни общи парламентарни сесии, пише БТА.