Докато Великобритания се мъчи с тежкия си развод с Европейския съюз, президентът на Франция Еманюел Макрон започва инициатива за задълбочаване на икономическата интеграция на един съюз, за който казва, че трябва по-добре да защитава гражданите си, коментира Ройтерс.
Тази седмица френският лидер потегля на тридневна обиколка в Централна и Източна Европа, където ще се стреми да получи подкрепа за усилията си да затегне трудовите изисквания за "командированите" работници - деликатен проблем, който изостри разделението Изток-Запад.
Няколко дни по-късно реформите в еврозоната, сътрудничеството в отбраната и имиграцията ще са на дневен ред, когато Макрон ще е домакин на среща с лидерите на Германия, Испания и Италия в опита си да засили водачеството на Франция в Европа.
Париж отдавна се оплаква, че Централна и Източна Европа получават нечестно предимство от "социалния дъмпинг" на евтината работна ръка и изтъква, че командироването на нископлатени работници вреди на местния пазар на труда и подкопава защитата на трудовите права в страните членки с по-високо заплащане.
Въпреки че командированите работници са под един процент от работната сила в ЕС, като много от тях са заети в транспортния и строителния сектор, проблемът увеличи съществуващото разделение между бедния изток и богатия запад.
Макрон ще посети Румъния, България и Австрия, където ще се срещне и с лидерите на Чехия и Словакия, но пропуска Унгария и Полша, чиито десни правителства той обвинява, че отхвърлят ценностите на ЕС.
Източник от Елисейския дворец каза, че Макрон ще посети страни, които най-много държат на връзката си с Европа. Източникът отхвърли предположенията, че Макрон се стреми да вбие клин между страни в Централна и Източна Европа, които са твърдо против реформите и тези, които виждат възможност за компромиси. "Не става дума за разделяй и владей", каза източникът в разговор с журналисти по-рано този месец.
Изборната победа на Макрон вдъхна нови сили на френско-германската ос в ЕС, но в Полша и Унгария засили опасенията от една Европа "на няколко скорости", което може да означава спад във влиянието, финансовата подкрепа и икономическата конкурентоспособност.
39-годишният лидер ще намери разбиране в Австрия, която граничи с четири източноевропейски държави и където управляващите социалдемократи казват, че притокът от работници от изток поставя под натиск равнищата на трудовите възнаграждения.
Директивата за командированите работници позволява на европейските фирми да изпращат свои работници в други страни от ЕС с договори, които ги задължават да гарантират само минималното заплащане на приемащата страна.
Макрон казва, че предложението на Европейската комисия в заплащането на работниците да влизат и предвижданите в приемащата страна допълнителни възнаграждения и договорите им да са за срок не повече от две години не е достатъчно.
Полша, Унгария, Словакия и Чехия, известни заедно като Вишеградската четворка, пък казват, че тези предложения са прекалени. Те твърдят, че трябва да им се позволи да се състезават с по-нископлатена работна ръка, за да наваксат десетилетията буксуване по времето на комунизма. Очаква се Естония, която е ротационен председател на ЕС, да направи ново предложение през септември.
Полша обвинява Макрон в двойни стандарти, защото хем иска по-тясно сътрудничество в Европа, хем се стреми да подкопае конкуренцията в общия пазар. Два източника от полското правителство казват, че то се е опитало да покани Макрон да посети Варшава по време на обиколката. "Не видяхме обаче особено желание", каза един от източниците. Полският заместник-министър на инфраструктурата Юстина Скшидло заяви за Ройтерс, че правителството във Варшава разчита на "трайното единство и солидарност на централноевропейските страни". "Смятаме, че страните от Централна Европа наблягат на конкурентоспособността в европейската икономика. Напълно уверени сме, че това ще продължи и занапред", каза тя.
Други страни дават признаци, че са готови да направят компромис и да приемат новото предложение на ЕС. "Силно съм заинтересован от регионалното сътрудничество във Вишеградската четворка, но жизненият интерес на Словакия е ЕС", заяви словашкият премиер Роберт Фицо.
Извън въпроса с командированите работници, Макрон вероятно ще се стреми да набере подкрепа за предлаганите широки реформи на ЕС, които включват по-тясно сътрудничество в отбраната, фискална хармонизация и общ бюджет на еврозоната. Съветниците му казват, че френската дипломация дълго време е занемарявала Централна Европа. "Той иска да действа по европейския въпрос. Колкото по-скоро започне да изгражда тези връзки, толкова повече политически капитал ще натрупа за ползване на по-късен етап", каза анализаторът от консултантска компания Антониу Барозу.