Оставането на Мей на власт може да се окаже пагубно за Великобритания

gettyimages (архив)
share

Въпреки драматично слабото представяне на изборите, британския премиер Тереза Мей изглежда решена да се задържи на поста си. В краткосрочен план тя може и да успее. Но дългосрочните последствия може да се окажат катастрофални за страната, коментира Ройтерс.

Преговорите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз (Брекзит) трябва да започнат на 19 юни - след една седмица. Мнозина предполагаха, че след шокиращия резултат от изборите в четвъртък Мей ще се оттегли в полза на нов лидер от нейната Консервативна партия. Европейските лидери вече бяха дали сигнал, че са готови да преразгледат графика в случай на победа на опозиционната Лейбъристка партия, и че вероятно биха сторили същото и при сегашните обстоятелства.

Мей обаче изглежда иска да води дискусиите. Това е токсична динамика, която ще направи каквото и да е споразумение почти невъзможно. В предизборната кампания Мей неведнъж предупреждаваше за опасностите от "коалиция на хаоса", ако опозиционната Лейбъристка партия стане най-голямата в парламента. С безсрамна бързина обаче тя влезе в преговори за партньорство със северноирландската Демократическа юнионистка партия, която й дава крехко мнозинство в парламента. Това е брилянтен, макиавелистки ход, който я прави, поне за момента, изненадващо неуязвима.

Трудно е да се вярва, че много хора извън нейния тесен кръг на Даунинг стрийт 10 искрено вярват, че Мей е правилният избор точно в този момент. Но това изглежда няма значение. В кампанията тя казваше, че се гордее, че понякога я наричат "ужасно трудна жена". Тогава тя се позоваваше на способността си да преговаря с Европа. Сега тя отпраща всички евентуални съперници - както от своята партия, така и извън нея.

Това може да изглежда като оскърбление за демокрацията, но истината е, че премиерът все още е лидер на най-голямата британска политическа партия. И тя откри идеологически съюзник, готов да я подкрепи. Правителството, която тя състави, едва ли би могло да бъде по-откъснато от електората, обърнал се рязко наляво. Но почти нищо не подсказва, че на нея й пука.

В нейната Консервативна партия няма да има недостиг на личности, които биха желали да я свалят - те очевидно са давали обилна информация на медиите веднага след като започнаха да постъпват резултатите от изборите. Възможно е да се появят претенденти, които да оспорят лидерството й, но това далече не е неизбежно.

Бившият финансов министър Джордж Озбърн е може би най-вероятният претендент, който напусна парламента при тези избори, за да оглави редакцията на лондонския вестник "Ивнинг стандард". Други потенциални съперници като сегашния финансов министър Филип Хамънд остават в нейното правителство и досега не са казали нищо публично, нито преди, нито след изборите.

Вече изглежда, че Мей върви към небивало неприятелски отношения с континенталните си партньори. Ангела Меркел и френският й колега Еманюел Макрон все повече се обединяват в опозиция срещу крайната десница като цяло и конкретно срещу президента на САЩ. Мей, точно обратно, открито флиртува с Тръмп и центрира неуспешната си предизборна кампания върху привличане на гласове от антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство.

Изглежда, че Мей все още възнамерява да разчита на екипа, който си избра преди изборите, да води преговорите за Брекзита. Начело с войнствения Дейвид Дейвис, той включва още министъра на търговията Лиъм Фокс и външния министър Борис Джонсън. Трудно е да си представим друга група, по-склонна ненужно да антагонизира онези, с които би трябвало да преговаря за споразумение.

Сега Мей ще трябва също да се съобразява и с желанията на своя съюзник - Демократическата юнионистка партия - непримирима дясна християнска партия с антиевропейска насоченост, която обаче не иска секване на потока от пари от ЕС към Северна Ирландия. Нейното премиерство зависи от продължаващата подкрепа на юнионистите, което още повече ще усложни преговорите.

Макар че Мей по всякакъв начин се опитва да избягва обяснение какво означава за нея Брекзит, общото предположение в страната е, че тя иска да договори нови условия за свободата на движение и на миграция между Европа и Обединеното кралство. Цената на този "твърд" Брекзит вероятно ще бъде излизане от общия европейски пазар - нещо, което може да има изключително неприятни икономически последствия.

В изборите на 8 юни гласоподавателите проявиха хладно отношение към тази концепция. Въпреки това Мей изглежда решена да върви по този път. Малко вероятно е обаче тя да намери значителна подкрепа от европейските си партньори. Те всъщност може да решат, че е в техен интерес преговорите да се провалят. Европа не е възхитена от страни, които могат да напуснат ЕС и търпението на чиновниците от ЕС към Великобритания вече е на изчерпване.

Лондон все още има козове: той, например, остава ключов партньор в европейската отбрана в рамките на НАТО. Важни са и стабилните му отношения със САЩ, макар че в ерата на Доналд Тръмп това е по-скоро нож с две остриета. Не е ясно също как сега ще гледа на Мей американският президент, известен с това, че не иска да се свързва с онези, които изглеждат слаби.

Не всички тези проблеми могат да бъдат решени, ако Мей се оттегли и бъде заместена от нов лидер на торите, или дори от Джереми Корбин в малко вероятния случай той да състави по-широка "хлабава" коалиция с други прогресивни партии.

Но всички тези проблеми се задълбочават от оставането на Мей на поста й. Нещата, разбира се, могат и да потръгнат. Възможно е Мей да успее с Брекзита - каквото и да означава той - и да си върне разклатеното доверие, без да изгуби властта.

Ако това обаче не стане, страната за много дълго време няма да прости нито на нея, нито на нейната партия.

Водещи новини

Още новини