В света има едно военно подразделение, чиито бойци се наричат Годеници на смъртта.
Става дума за Испанския чуждестранен легион. Това елитно подразделение към днешна дата наброява около 8000 войници и офицери и е част от армията на западноевропейското кралство. Легионерите участват в мироопазващи мисии под егидата на ООН в Близкия изток, Африка и други горещи точки на Земята.
За баща на Легиона се смята Хосе Милян Астрай. Човекът, който създава елитната бойна единица е роден в Ла Коруня на 5 юли 1879 г. Той се опълчва на баща си, който е виждал в своя наследник успешен адвокат. Хосе на 15 години става курсант във военното училище в Толедо и само за една година е издигнат до званието младши лейтенант. Офицерът е изпратен във Филипините и не бързо си спечелва
Слава
На храбър войник и прекрасен офицер. Той с още 30-на войници успява да отрази нападенията на многобройни въстаници. Успехът обаче си има цена. Астрай по време на кампанията в азиатската островна страна губи око и ръка. Травмите обаче не отказват офицера от кариера в армията. Точно тогава у него възниква идеята са създаването на бойно подразделение, съставено от професионалисти. За образуването на Легиона Астрай имал още една причина.
Състоянието на испанската армия е било отчайващо. Корупция, кражби и злоупотреби – това са били командирите на въоръжените сили. Богаташи са плащали тлъсти подкупи на длъжностните лица, за да бъдат спасени техните наследници от военна служба. Много бедни младежи получавали пари да набиват крак вместо своите заможни връстници. Страната е била разтърсвана от бунтове, войниците трудно са се справяли с участниците в безредиците и често са дезертирали.
През 1919 г. Милян Астрай предлага да бъде създаден Легионът. Първата задача на бойната единица е била да пази реда в испанската колония Мароко и други подвластни на Мадрид земи. Астрай проучва опита на Френския легион, който тогава вече е имал 88 години история.
Астрай обаче не копира едно към едно организацията на Френския легион. Той, освен чужденци, е предвиждал в създаването от него поздравление да служат и испанци, които да браняг своята родина. Кое му е чуждестранното, тогава?
Да се изгубиш в превода
Испанската дума extranjero означава "чужд", а Legion Extranjera не означва легион, в чиито редове служат чужденци, а единица, която изпълнява задачи извън Испания. В проекта на Астрай са били заложени следните принципи:
1. Легионът ще е достоен наследник на нашата славна армия.
2. Легионът ще е база на испанската колониална армия.
3. Легионът ще спаси много испанци, защото легионерите ще бъдат готови да умрат за всички испанци.
4. Легионът ще е съставен от доброволци от цял свят, които ще подписват договор със своето истинско или измислено име.
5. Духът на конкуренция между представителите на различни нации ще повиши боеспособността на Легиона.
6. Легионерите ще подписват договор за 4 или 5 години, а оставайки след това в редиците на Легиона, ще станат пълноправни войници на испанската армия
7. В Легиона не се допускат просяци, правонарушители и престъпници, изгонени от своите страни (трябва да се отбележи, че това правило не е важало за испанците).
8. Тези, които нямат покрив, тези, които търсят военна слава, ще получат в Легиона хляб, подслон, семейство, родина и знаме, в името на които те да загинат.
Най-учудващият факт е, че проектът на Астрай е одобрен, а Мадрид дава пари за реализацията му. За рождена дата на Легиона се смята 28 януари 1920 г. и не след дълго елитното бойно подразделение получава
Бойното си кръщение
Марокански племена през 1920 г. се вдигат на бунт срещу испанската власт и започва т.нар. Рифска война. Въпреки че Легионът не е бил окомплектован напълно и почти без никакъв боен опит бойците, са хвърлени в бой срещу африканците.
Думите, които отправя към легионерите техният лидер, не звучат оптимистично. "Вие се спасихте от лапите на Смъртта, но запомнете, вие вече сте трупове. Вашият живот свърши. Вие сте тук, за да започнете нов живот, а цената за това е Смъртта. Вие сте тук, за да умрете. Да живее Смъртта!", казва той. Началникът напомня на своите подчинени: Откакто вие прекрачихте Гибралтар, вие нямате друг дом, нито жена, нито семейство – вие имате само Легиона и вашата годеница се казва Смърт!
Войниците се бият самоотвержено срещу арабите. След като е отбил многобройни атаки на противника, млад лейтенант телеграфира до командването: Аз имам само 12 куршума. Когато чуете последния мой изстрел, насочете оръдията към нашите позиции и открийте огън. Нека враговете ни загинат с нас.
Храбростта и отчаянието, с които се бият европейците, стават повод водачът на въстаниците Абдул Карим при поредната схватка да предложи пощада на останалите без боеприпаси, храна и вода легионери. Мароканецът поставя само едно условие – войниците да развеят белия флаг. Те отхвърлят предложението и техният живот свършва някъде в африканската пустиня.
Рифската война свършва след като Карим прави грешката да нападне френски гарнизон. Войниците от Стария континент се обединяват и през 1925 г. арабите са разбити. Този въоръжен конфликт приключва.
Към средата на 30-те години Испанският легион вече наброява около 3000 души, а чужденците са по-малко 10%. Следва още едно изпитание за легионерите. През 1936 г. започва
Гражданската война в Испания
Жителите на иберийската страна са разделени на два лагера. Левите подкрепят републиканците, а десните - подразделенията под ръководството на един от командирите на легиона – Франиско Франко. Легионът, както и подкрепата на нацистка Германия и фашистите от Италия, проправят пътя на военния към властта и Каудильо (водач) стои начело на разположената в югозападния край на Стария континент страна до края на живота си пред 1975 г.
Много легионери се присъединяват към т.нар. Синя дивизия - доброволческо подразделение, което се бие на страната на Третия райх в Съветския съюз. Тук обаче испанците не се отличават със смелост.
Напротив - ибейриците си навличат гнева и на местното население заради злоупотреби, и на германците заради ниската дисциплина. Заради това и поради натиска върху обявилата неутралитет Испания, Франко заповядва Синята дивизия да бъде разформирована. Нейни членове обаче се присъединяват към Вермахта и се бият на страната на нацистите до края на Втората световна война.
Сътрудничеството с Третия райх обаче не е единственото тъмно петно върху историята на Испанския легион. Европейските войници извършват много
Жестокости
По време на Рифската война тогавашната преса публикува статии и снимки как легионери режат глави и крайници на хора си позират със зловещите трофеи за спомен.
В самото елитно подразделение дисциплината също е била кръвожадна. "Видях как Франко лично застреля един войник. Поводът бе, че легионерът хвърли чиния с развалена храна по свой командир. След това Франко нареди другарите на покойния да носят трупа километрите пеша под африканското слънце", пише биографката на политика - Габриела Ходжис.
След 1945 г. Годениците на Смъртта участват във всички опити за потушаване движенията за освобождаването на няколко африкански страни от испанска власт. Въпреки усилията на войниците, Мароко, Екваториална Гвинея и Западна Сахара, вече са независими държави.
Промените в света и след 1989 г. се отразяват и на Испанския легион. Сега войниците на елитната бойна единица пазят мира в конфликтни зони на нашата планета.
Въпреки смяната на предназначението легионерите са си запазили прякора. Защото годениците на смъртта остават верни и на себе си, и на легендата, наречена Испански легион.