Във Френския чуждестранен легион служат и българи, а един от тях - писателят Георги Лозев разказа за елитното подразделение за читателите на novini.bg.
Защо си влязъл в Легиона?
Това стана през 1996 г. Тогава завърших Минногеоложкия университет, като специалист по добив на петрол и правех проучвания за британска компания, която обаче се изтегли от България. Година по-рано бях ходил във Франция на стоп и посетих центровете за набиране на войници за Френския чуждестранен легион в Страсбург и Дижон. Не виждах перспектива в България и исках да видя Западния свят, за който ни трябваха визи. Тогава реших да стана легионер. Бях прочел "Крепостта на мъртвите" на (английския писател) Пърсифал Рен. Един познат също ми каза за Легиона, а и бях попаднал на обява в български вестник. Всичко ме призоваваше вътрешно и прекрачих прага на приемния пункт в Страсбург.
Коя е най-тъжната история от твоето пребиваване там?
Спомням си за българина Георги, който почина при автомобилна катастрофа във Франция след служба в бивша Югославия, Африка. Винаги си спомням за него, като за човек, който бе преминал през всичко това, което ми предстоеше. Смъртта на Георги бе един от тези случаи, в които човек винаги се пита "Защо?".
Коя е най-веселата?
Това стана в Чад през 1999 г. Имах срещи с туарерги, номади живеещи в пустинята между Либия и Чад. Правихме преход с камили през пустинята. Преди обаче да излезем от базата орелът, талисманът на поделението, нападна животното, което се изплаши от атаката на птицата. За пръв път видях как подскача камила. Най-накрая орелът се умори. Друго, което си спомням, е как по време на прехода ни удари пясъчна буря. Мислех си, че няма да оцелеем. Два дни усещах пясъка в устата си.
На какво те научи Легионът и какви са ти впечатленията?
Легионът ме научи на дисциплина и другарство в тежки моменти. Това обаче може да се случи и в българската казарма, в елитно бойно поделение. В Легиона има представители на 140 националности, които живеят като едно семейство. В моя взвод имаше хора от цял свят - бивш доцент по медицина от Украйна, хора от Мадагаскар. Хората в Легиона изживяват една легенда.
След напускането на Френския чуждестранен легион започнах да чувствам всички държави, които посещавам като своя родина. Научих се да уважавам хората от чужди култури и други раси.
Георги Лозев е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва Френската гимназия в София, а след това Минногеоложкия университет. През 1996 г. той постъпва в редиците на Френския чуждестранен легион, където служи над три години и участва в бойна мисия в Африка. Той напуска Легиона заради травма, получена по време на футболен мач.
За кратко работи като охранител в Париж. От години Лозев живее в Никарагуа. Той има три деца. Лозев е автор на книгите "Аз, легионерът" и "По пътя на маите", издадени и в чужбина. Писателят също е фен на моторите и обича да пътува с превозното средство на две колела.