Министърът на икономиката на Франция Еманюел Макрон подаде оставка, за да се съсредоточи върху политическата си дейност, предадоха световните агенции.
Това става осем месеца преди президентските избори в страната и се смята, че Макрон ще се кандидатира за поста.
В 15 ч. френско време Макрон отиде с корабче от Берси (министерството на икономиката) в Елисейския дворец (президентството), за да връчи отдавна подготвената си оставка на президента Франсоа Оланд. Двамата разговаряха 40 минути, след което Оланд прие оставката. След като се върна в Берси, Макро информира и сътрудниците си, че напуска поста си.
Оланд пък обяви, че досегашният министър на финансите Мишел Сапен ще съвмести поста си с поста на министър на икономиката и благодари на Макрон за свършената работа.
Слуховете, че Макрон ще подаде оставка, за да се впусне в кандидат-президентската надпревара, са тиражирани във френски медии от известно време. През пролетта той създаде свое политическо движение, наречено "Напред!" ("En Marche!"). За него той казва, че то не е нито ляво, нито дясно движение.
Самият Макрон не криеше президентските си амбиции пред медиите. Официално той обаче все още не е казал дали ще се кандидатира, отбелязва ТАСС.
Допитванията показват, че той се радва на голяма популярност, но засега не е ясно дали това може да се изрази и в гласове в негова подкрепа на изборите, допълва Асошиейтед прес.
Критици на Макрон в Социалистическата партия го обвиняват, че той е предал левите идеали, като е тласнал Франция към бизнес модел в американски стил чрез по-либерални закони за пазара на труда, отбелязва АП.
Макрон е на 38 години. Досега той не заемал изборна длъжност.
Еманюел Макрон е бивш чиновник, учил в елитни френски учебни заведения. Той е и бивш банкер, припомня Франс прес.
Кариерата си в управлението той дължи на Франсоа Оланд, който преди две години го избра за министър на икономиката.
В политически план Макрон не се вписва в нито една категория, въпреки че твърди, че негов модел е бившият премиер социалист Мишел Рокар, починал неотдавна, който по време на управлението си (1988 - 1991) се вдъхновяваше от скандинавския модел, припомня Франс прес.
Макрон не се поколеба да постави под въпрос основите на френската левица, все още до голяма степен повлияна от марксистката визия за икономиката и недоверчива към предприемачите и компаниите, отбелязва Франс прес.
Още преди да влезе в правителството, Макрон защити идеята, че компаниите могат да бъдат освободени от правилото за работна седмица от 35 часа. Той каза, че по този начин иска да предложи прогресистка политика, независимо че идва от левицата.
Макрон е известен със закон, носещ неговото име и приет през август миналата година. Той цели да либерализира някои сектори като например този на нотариусите и този на транспортните услуги. В закона се предвижда и за някои магазини да заработят в неделя.
Пред медиите Макрон вече допусна някои гафове с непремерените си приказки. Едва-що избран за министър на икономиката, той трябваше да се извини за изказване, че много от работниците, оказали се без работа след закриването на заводите им, са били неграмотни. През май стачкуващи работници, облечени с тениски, го упрекнаха, че носи костюм и той им отвърна, че най-добрият начин човек да си купи костюм е като работи.
Анализатори описват Макрон като комплексна личност. Като студент той е бил харизматичен и добър оратор, доближаващ се до излъчването на Барак Обама, разказва депутатът от десницата Жюлиен Обер, един от състудентите на Макрон в престижното Национално училище за администрация, от което излизат доста политически кадри.
Макрон е женен за бившата си учителка по френски език. Тя е с 24 години по-голяма от него и има три деца от предходен брак. За тяхната любовна история се изписа много. Неотдавна пред сп. "Пари мач" Брижит Троньо-Макрон разказа, че като неин ученик в частно училище в Амиен, още на 17 години, Макрон й заявил: "Каквото и да правите, един ден ще се оженя за Вас".
Макрон, който е запален по литературата и философията, първо искал да стане писател. У дома си има написан любовен роман. Днес признава, че да се пише е по-трудно от правенето на политика.