В обширна кореспонденция от Брюксел американският вестник "Ню Йорк таймс" се спира на резултатите от извънредната среща на върха на ЕС след вота на британците за излизане от Евросъюза.
Авторите отбелязват, че лидерите на ЕС са се оказали изправени пред екзистенциален въпрос: как да спасят едно начинание, което е донесло мир и относителен просперитет на 500 млн. души, но е загубило обществена подкрепа. Оставащите 27 от тях (без британския премиер Дейвид Камерън ) се съгласиха, че ЕС има нужда да промени начина на своето функциониране, за да се пресече надигащата се вълна от популизъм, подхранвана до голяма степен от враждебността към Брюксел.
За една от главните причини за вълната от недоволство сред европейците бе посочена имиграцията, което се вижда и от проучванията на общественото мнение и за която са говорили и много лидери в Брюксел. Но този въпрос, според вестника, има две страни - вътрешната имиграция в ЕС, която е невъзможно да бъде ограничена, защото движението на хора между страните членки е ненарушим принцип на европейския проект.
От друга страна, след дълги умувания и макар след сериозно забавяне въпросът на имиграцията отвън бе общо взето решен, поне засега, чрез едно предизвикало много спорове споразумение с Турция. При липсата на лесни решения за подобряването на публичния имидж на ЕС и на консенсус как трябва да изглежда реформираният съюз, подобно бе и главното решение, постигнато на срещата в Брюксел: да се свика нова среща в словашката столица Братислава през септември, посочва не без известна ирония "Ню Йорк таймс".
Решението за промяна на една сложна система, в която има трима президенти, две седалища на Европейския парламент в градове, отдалечени на стотици километри (Брюксел и Страсбург) и (поне до британското оттегляне) 28 страни членки, не е възможно да бъде взето за няколко часа. "Трябва да бъдем брутално честни със себе си, обсъждайки пътя напред. Днес въпросите са повече от отговорите", казва първият заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс, цитиран от вестника.
Цитиран е и френският професор по евроинтеграция Франсоа Лафон от Парижкия университет, според когото задачата да се намерят тези отговори е толкова сложна, че трябва да бъде възложена на специален конвент от експерти и политици, на които да бъде даден поне 6-месечен срок да изработят нов подход. Иначе "популистите ще продължат да печелят терен, и затова трябва да дадем ясен сигнал за промяна", подчертава професорът.
Критичен въпрос, според него, е кои функции да бъдат върнати на отделните държави членки и кои да останат в прерогативите на съюза. Но споровете по това разделение глождят т.нар. Европейски проект от самото му начало преди над 6 десетилетия и са причинили много вътрешни кризи, добавя вестникът.
За разлика от други подобни ситуации обаче, в които от такива кризи се е излизало чрез вътрешни бюрократични решения, сегашната криза, отприщена с вота за Брекзит, не дава такава възможност, защото тя опира до най-уязвимите точки на Европейския проект: неговата дистанцираност от обикновените хора и липсата на демократична легитимност, подчертава "Ню Йорк таймс". Европарламентът, избиран с народен вот след 1979 г., имаше за цел да запълни тази празнина. Но тъй като няма власт да законодателства, той се разглежда най-вече като шумен и скъп форум, който само утвърждава мерките, предложени от Еврокомисията. Всъщност той послужи като мегафон на най-кресливите противници на Евросъюза, особено на британските, откъдето те де факто провеждаха своята кампания за Брекзит, отбелязва вестникът.
Нуждата от дълбока промяна в ЕС бе отбелязана и от френския президент Франсоа Оланд, който посочи, че запазването на сегашното статукво ще бъде най-лошото нещо. Но много от нещата, които той и други подобно мислещи европейски политици предлагат, са "анатема за Германия", която е доминиращата сила на континента. Тя иска да засили фискалната разумност, но е против задълбочаването на посоката към федерална държава, пише "Ню Йорк таймс".
Ангела Меркел затръшна вратата пред всякакво преразглеждане на европейските договори - мъчителен процес, който изисква референдуми и често раздухва антиевропейски настроения, добавят те. Според нея Европа се нуждае от план за икономическо възстановяване, който да вдъхнови обикновените й граждани с амбициозна визия, както САЩ някога направиха с една космическа програма. "Сега ние трябва да изпратим някого на Луната", каза Меркел, имайки предвид нуждата от "позитивна програма, позитивни цели, които да показват амбиция и стремеж към просперитет за нашите народи".