На 25 май шведският парламент може да ратифицира сключения преди две години от официален Стокхолм договор с НАТО, предвиждащ Швеция да премине към статут на т. нар. страна домакин в отношенията с алианса. Ако депутатите одобрят документа, на практика това ще значи Северноатлантическият пакт да провежда учения на шведска територия, да създава там бази, също и да подпомага държавата в случай на въоръжен конфликт с "трета страна". Противниците на договора виждат в тази стъпка фактическо присъединяване на неутрална Швеция към НАТО, коментира руското издание Новие известия.
* * *
Дискусиите дали Швеция да загърби политиката на неприсъединяване тръгнаха в страната по-активно през последните години на фона на растящата военна дейност на Русия в зоната на Балтийско море - и както уверяват скандинавски военни аналитици, с оглед агресивния характер на руските маневри край шведските граници. Включването на Крим в състава на Русия и военните действия в Донбас за пръв път от много години наклониха везните на общественото мнение към влизане в НАТО. Това констатират социолози от Гьотеборгския университет, които редовно правят проучвания по въпроса от 1994 г. насам.
"До 2012 г. нагласите сред населението не се меняха особено. "Натовците" бяха двойно и тройно по-малко от хората, желаещи държавата да остане неутрална - информират организаторите на анкетата във в. "Дагенс нюхетер". - Последното измерване обаче показа драматични промени в "пулса на народа". За пръв път, откакто се правят допитвания, делът на онези, които свързват бъдещето на страната с НАТО, надхвърля броя на "неутралните". За членство в алианса се обявяват 38 на сто от гражданите, а 31 процента са против.
Според социолозите решаваща роля за тази промяна в настроенията е изиграло едно изявление на бившия главнокомандващ генерал Сверкер Йорансон, информирал нацията, че Швеция може самостоятелно да отблъсква евентуална инвазия на Русия в течение на една седмица. Това твърде ниско ниво на шведския военен потенциал, по думите му, се дължи на последователните съкращения във въоръжените сили след разпадането на Съветския съюз.
Генералитетът вижда само два възможни изхода за страната - рязко да увеличи военните си разходи или да се присъедини към НАТО. Буржоазните партии от няколко години вече настояват за "евтиното" решение, сиреч за членство в Северноатлантическия съюз. Левицата начело със социалистите доскоро затваряше този път, смятайки, че Швеция може да стане арена на схватка между САЩ и Русия. Против членство в НАТО, било то официално или скрито зад договора за "страна домакин", се обявява и популистката партия "Шведски демократи", чийто глас може да стане решаващ за предстоящия вот в парламента.
Министърът на отбраната Петер Хултквист уверява, че "някои неприятелски настроени сили" се мъчат да насадят у жителите на Швеция превратни представи по повод договора за "страна домакин". Според думите му тезата, че споразумението отваря пътя за водене на военни действия от шведска територия, е "лъжа и дяволска измислица".
Полицията за сигурност в Швеция на свой ред констатира според "Дагенс нюхетер", че тайни агенти на Кремъл се силят да настроят общественото мнение и политиците против ратификацията на договора от парламента на 25 май. Мнението им споделя и неназован източник на вестника в правителствения апарат: "Руската стратегия е да внедрят в шведското обществено мнение аргументи, каквито може да подействат у нас. Говорят и за северноевропейска безядрена зона, и за това колко е важна политиката на неутралитет, и че гласът на Швеция в света трябва да остане независим".
По думите на Вилхелм Унге, главен аналитик в полицията за сигурност, хора от спецслужбите на Русия дейно участват в тукашните дебати и семинари за евентуалното влизане на Швеция в НАТО - опитват се да внушат на участниците гледището на Кремъл.
Зле завоалирана заплаха съзряха шведските медии и правителството в неотдавнашното изявление на руския външен министър Сергей Лавров, че ако Швеция се присъедини към НАТО, Русия ще предприеме "необходимите военнополитически стъпки" в региона. Маргот Валстрьом, която оглавява шведското външнополитическо ведомство, отвърна на своя колега с остра реплика, че Швеция сама ще реши как да гради своята политика за сигурност.
При все това резултатът от гласуването в парламента на 25 май, който изглеждаше предрешен едва преди месеци, днес е неясен. Шведските медии пишат за разцепление в партиите, заявили, че ще подкрепят договора за "страна домакин". Най-очевидни са разногласията във водещата партия, сред социалдемократите. Голяма група влиятелни парламентаристи измежду членовете й се обявяват против този договор, смятайки, че ако бъде ратифициран, Москва ще вижда занапред в Швеция фактическа членка на НАТО с всички произтичащи оттук последици в случай на ядрен конфликт.