Кошмарът винаги е един и същ за Боби Луудли. Тя е заключена в багажника на колата на баща си. Вътре е тъмно и тя не може да диша - мухлясал въздух задушава дробовете ѝ като дим. Има един юрган за топлина, но той е много студен. Около нея няма играчки, само наркотици. Нуждае се от баня, за да отиде до тоалетна, но няма идея кога ще бъде пусната от багажника.
Часовете се нижат един след друг, все едно е в затвор. Тя е само на 12 години.Така започва историята си пред "Дейли мейл" 34-годишната Боби Луудли, която е системно изнасилвана от баща си. Този ужасяващ кошмар се повтаря често и понякога е толкова силен, че Боби се събужда обляна в пот и принудена да спи върху кърпи. И нищо чудно - защото тя вече е била в тази реалност.
Днес Боби се отказва от своята анонимност, за да разкаже една история, която е колкото сърцераздирателна, толкова и невероятна. Фактите са следните: От четиригодишна възраст баща ѝ започва да я малтретира и изнасилва под носа на властите. В един момент той дори я отвлякъл и затворил, принуждавайки я да се държи все едно му е жена. Боби била затворена в багажника на колата му за ужасяващия период от пет седмици.
Редица шансове бащата да бъде спрян са пропуснати от социални работници, полицията и Кралската прокурорска служба. И само благодарение на телевизионно предаване и на собствената детективска работа на Боби, 77-годишният Колин Гос окончателно е предаден на правосъдието.
Преди няколко седмици той е вкаран в затвора за 16 години след като се призна за виновен по седем обвинения, включително и три за изнасилване. Толкова ужасяващ бил случаят, че съдията в Плимут вдигна присъдата до 18 години.
Днес гневът на Боби към институциите в държавата е осезаем. На три пъти полицията разследва бащата, но така и не успява да го хване. Институциите позволяват на Гос да вижда дъщеря си, въпреки неговите арести. При един от случаите той дори я взел от социални работници за вечеря. И все пак привидно у Боби днес няма следи от ужаса, през който е преминала. Защото той е далеч от нея.
34-годишната жена е спокойна и дори се смее, тя е майка и работи в куриерска компания. У дома тя пече бисквити за 7-годишната си дъщеря.
Тя споделя, че се е научила да носи много маски и да приема различни личности, в зависимост от ситуацията, в която изпада. Нищо не подсказва, това през което тя е преминала, докато разказва историята си парче по парче.
"Не минава и ден, в който да не мисля за това, което татко ми причини", казва тя. "Той ме преследва, съсипа живота и душата ми. Аз не можех да го оставя да му се размине за това, което ми направи. Баща ми е имал своя свободен живот, но той унищожи моя. Аз никога няма да бъда свобода", разказва Боби.
"В началото той се държеше добре с мен. Няколко пъти ме накара да слагам сметана на половите ми органи. Казваше, че ако не го направя, на него ще му стане лошо и ще трябва да постъпи в болница. Не знаех какво се случва, бяха само дете и исках да помогна на татко"
"Мама ме остави и аз не я вина. Не можеше да се грижи за мен. Изпрати ме да живея при баща си, когато бях на седем или осем. Първата нощ ме накара да си легна гола. През следващите дни ми купи дантелено бельо и жартиери". Боби започва да прави това, което нейния баща ѝ казва, защото той често се напива и я пребива от бой. Когато Боби разказва на един учител за това, което прави баща ѝ с нея, Гос е изпратен за втори път в затвора, но и този път той не е осъден.
Само след няколко дни Гос отново се добира до Боби, въпреки, че за нея се грижат социални работници. Когато била на 11, баща ѝ я взима, докато пътува за училище, за да я отведе в Девън. След като от социални грижи и полицията започват да търсят Боби, Гос е принуден да стигне до крайности, за да я скрие, принуждавайки я да стои в багажника на неговото Пежо, докато той е на работа. "Чувах как братята ми, които работиха при, него се смееха и шегуваха. Вътре беше тъмно и миришеше на мухъл. Пускаше ме да ходя до тоалетна само когато нямаше никого наоколо."
Когато е на 12-годишна Гос започва да дава на Боби екстази, по две таблетки дневно, за да не реве и крещи, докато стои в багажника. "Естествено, че плачех, но го правих тихо. Бях се научила да плача тихо от осемгодишна възраст".
След като е държана близо пет седмици в багажника на колата, Гос наема вила до Корнуол и завежда Боби там. "Влязох в ролята на съпругата. Завесите бяха спуснати, той ходеше на работа, връщаше се, а аз бях в къщата." Гос държи Боби там най-малко една година като през това време той я изнасилва повече от 10 пъти, преди полицията да открие вилата по съсед на сигнал, разпознал Боби по снимка от телевизионно предаване.
Боби успява да разобличи баща си едва преди 2 години, като преди това тя отказа да се срещне с него в продължение на 6 години, въпреки че той не спира да я преследва. Тя взима диктофон и отива при него, след което предава записа на полицията и Гос е арестуван а впоследствие и осъден на 18 години затвор.