Белгия следва примера на Германия и след 2015 г. започва да затваря действащите си ядрени ректори.
Около решението се обединиха всички фламандски и валонски партии, водещи преговори за сформиране на новото правителство на страната и за програмата, която то ще изпълнява.Същевременно Комисията за регулиране на електричеството и газа предупреди, че Белгия не е готова да замести енергийните загуби след затварянето на ядрените централи с получавана от други източници енергия и че цената на електричеството може да се повиши с около 20 на сто.
Според експерти Белгия се бави с въвеждането на нови мощности от възобновяеми енергийни източници. А след като Германия реши да се откаже от ядрената си енергетика след катастрофата в АЕЦ "Фукушима" и от износител на енергия започва да се превръща във вносител, вносът на германско електричество в Белгия е рязко намален и цените за тази енергия тук се повишиха с около 8 на сто.
Със закон от края на 2003 г. Белгия се ангажира да затвори до 2023 г. действащите ядрени реактори в двете си АЕЦ - "Тианж" и "Доел". Произвежданата в тях електроенергия осигурява над 35% от енергийните нужди на страната. Обаче заради забавеното въвеждане на нови енергийни мощности сегашният министър на енергетиката Пол Маньет заяви неотдавна, че е възможно срокът за затваряне на АЕЦ да се удължи с 10 години, за да бъдат осигурени енергийни заместители.
"Електрабел" - най-голямата електрическа компания в Белгия, призова преговарящите за ново правителство да набележат точно разписание за спирането на ядрените мощности.Решението за бъдещето на ядрената енергетика е изцяло политическо решение. То обаче ще има последствия, които трябва да бъдат обяснени на потребителите, заявиха още от компанията.